Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— О, да — загука Синестра. — Трябва да знаете още нещо. Никога нямаше да успеете да го унищожите. Доста се постарах да направя така, че този път никоя сила от Азерот да не може да разруши Душата, включително люспа от черен дракон, още повече от съпруга ми…
— Значи… само си влошила положението…
— Много си упорит, Кориалстраз, нали? Ще ми липсва сляпата ти решителност… наистина…
Тъмната дама се изсмя още веднъж… и изчезна.
— Крас! — извика Верееса. — Нищо ли не можеш да направиш?
Той поклати глава. Можеше единствено да запази съзнание, но скоро и това нямаше да е по силите му. Драконът-магьосник погледна към Калек. Лицето на синия беше бледо и дори острият поглед на червения едва долавяше движението на гърдите му.
— Тогава… да се надяваме, че това… ще проработи!
Крас дочу стържещ звук откъм рейнджъра, но не видя какво може да го е предизвикало. После нещо рязко се пропука…
— У-ух!
Шум от трошене на скала изпълни ушите му. Миг след това драконът-магьосник дочу стъпки. Под него се появи някаква фигура. Крас успя да се фокусира достатъчно, за да разпознае Верееса. Тя държеше някакво малко странно острие.
— Беше в ръката ми, когато синият ме прикова към стената. Имах късмет — явно искаше само да ме държи настрана, без да ме наранява.
— Калек… Калек не е зъл.
Рейнджърът прецени положението му и продължи:
— Успях да изтъня малко каменната окова, която той създаде, но едва преди малко усетих, че ще мога да я разчупя.
— Ронин… Ронин ли направи това острие?
— Разбира се — Верееса се намръщи. — Не знам как да те освободя, велики.
— Животът ми… не е от значение… Изведи… изведи Калек от тук. Надявам се… в залата с яйцата може да се съвземе. Яйцата трябва да… трябва да са защитени от източването, иначе няма да са й от полза.
Верееса кимна.
— Те са яйца на дракони и съдържат магия. Сигурно си прав. И когато Калек се възстанови, ще може да ти помогне.
Крас не възрази, макар много добре да знаеше, че раната му не е по силите на Калек. Алекстраза може би щеше да успее да излекува консорта си, но тя бе толкова далеч, че дори някой да успееше да изнесе ранения червен от Грим Батол, той щеше да е издъхнал, много преди да стигне до нея.
„Но ако успея да спася тези двамата, те може да предупредят останалите и смъртта ми няма да е напразна…“ Той гледаше как Верееса подхваща Калек и го извлича от залата. Ако Синестра не се появеше скоро, имаше голям шанс теорията му за синия да се окаже правилна.
Скоро двамата изчезнаха от погледа му. Крас продължи да се опитва да остане в съзнание. Само това, че беше от червения орляк — пазителите на живота — не му позволяваше да намери покой в смъртта. И въпреки неизбежното, Крас се надяваше на чудо. Не за себе си, а за останалите. И най-вече за Ронин и Ириди, които Синестра със сигурност възнамеряваше да залови.
Ревът едва стихна, когато нов смразяващ звук изпълни залата. Този път беше смях. Ронин и Ириди се обърнаха в посоката, от която дойде, и видяха високата и стройна дама в черно. Белезите от едната страна на лицето й бяха доловими дори през булото й.
— Ти си дракон — отсече Ронин.
Ириди също не се изненада. След всичко, което се беше случило с Крас и Калек, бе напълно логично тази жена да е повече, отколкото показва.
— Много добре, Ронин Червенокосия — измърка драконът в смъртна форма. — А знаеш ли какъв дракон съм?
Магьосникът сви рамене, а изражението му остана доста спокойно, макар да стоеше насред хаотичната битка между джуджета, скардини, драконспони, драконид и раптори.
— Стоиш невероятно властно, а черните ти одежди ясно свидетелстват, че си от орляка на Детуинг — той замислено сви устни и кимна. — И след като не си самото бясно куче, нито някое от още по-лошите му палета, бих предположил, че позьорството ти е типично за една от първите му кучки…
Дамата в черно се смръщи, разярена от дръзката обида на човека. Ириди стисна здраво жезъла на наару в очакване на сигнал от Ронин. Дренаята инстинктивно застана между Зераку и зловещата фигура.
„Бягай! — Зераку предупреди жрицата. — Бягай! Тя е чудовище! Забрави за мен!“
„Няма!“
Ириди се окуражи от загрижеността на Зераку към нея, въпреки обстоятелствата. Обезобразеният дракон се съвзе. И отново като истинска императрица тя отвърна:
— Аз съм Синестра, първи и най-велик консорт на Пазителя на Земята…