Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Алекс-Алекстраза?
В светлината се оформи фигура.
Верееса се втурна сред яйцата и басейните с лава, опасявайки се, че състоянието на синия се е влошило. Но щом видя Калек, рейнджърът се спря. Ярко сияние обгръщаше младия дракон, но то беше по-различно от това в залата или това на Демонична душа до Крас. То излъчваше приятна топлина, която дори Верееса успя да усети, топлина, която й напомни за изгряващото слънце. Калек шепнеше нещо. Едната му ръка се протегна нагоре, сякаш за да погали надвесена над него фигура. В същото време рейнджърът чу глас от залата, в която беше Крас… женски глас.
Верееса се уплаши, че Синестра се е върнала и се втурна обратно, за да помогне на червения дракон. Тя много добре знаеше, че няма шанс, но това не бе от значение. Но щом влезе в пещерата, не видя следа от коварния консорт на Детуинг. Отначало не забеляза и самия дракон-магьосник. Сталактитът висеше напълно чист, без следа от живителните течности на Крас, които се стичаха по него или по пода. Объркана, тя се обърна, за да го потърси… Силен удар уцели брадичката й. Верееса се завъртя и падна.
— Е, колко се радвам да те видя, скъпа братовчедке — изръмжа Зендарин. — Явно ще постигна две от целите си, преди да напусна тази лудница…
Зашеметена, Верееса се претърколи по гръб.
— Къде… Какво си направил с него?
Кървавият елф я изгледа презрително.
— Ако говориш за мелеза, когото смяташ за съпруг — все още нищо. Но понеже все пак е дошъл да те „спаси“, предполагам, че много скоро ще се озове в гърлото на звяра й.
Той замахна с жезъла към нея, докосвайки леко бедрото й с върха на кристала. Верееса нададе вой и се изтърколи надалеч, сякаш бе издухана от свиреп вятър.
— Ще се върна за теб след миг, братовчедке. Но сега тук ме чака нещо много по-важно.
Зендарин се обърна към преправената Демонична душа. Използвайки жезъла си, той описа светлинен кръг около ужасния артефакт. Верееса разбра, че той се опитва да го открадне. Да го открадне от единствения си съюзник. Рейнджърът се изкушаваше да го остави да действа свободно, защото със сигурност щеше да отслаби усилията на Синестра, но тя нямаше представа какво се беше случило с Крас и дали накрая нямаше да има нужда от Душата, за да открие лек за него… ако изобщо беше все още жив. Но по-важното бе, че нищо добро не можеше да се очаква от братовчед й, ако се сдобие с артефакта. „Само да имаше някакъв начин да го унищожа!“ Но Верееса повярва на консорта на Детуинг, когато заяви, че нищо от света на Азерот не може да повлияе на този злокобен предмет. Тя присви очи. Но същото не можеше да се каже за самия Зендарин.
Тя сграбчи малкото острие и зачака своя момент. Докато Зендарин завършваше кръга си… и сиянието на Демонична душа отслабна… висшата елфа атакува. Но нещо накара братовчед й да се обърне в последния момент. Той препречи пътя на острието й с жезъла си. Ударът на Верееса бе париран. Зендарин изсъска, когато острието остави лека драскотина на лявата му буза. Той насочи жезъла към елфата… Тя вече се бе отместила. Ударът на кървавия елф срещна единствено камък и пръст. Той се завъртя, за да види как Верееса се нахвърля върху него.
Зендарин притежаваше типичната ловкост на вида си, но не беше опитен рейнджър, а Верееса, въпреки наскорошното си майчинство, беше повече от подготвена за боец с нейното призвание. Тя връхлетя братовчед си и двамата се сборичкаха, като единственото, което стоеше между тях, беше жезълът на наару. Двамата се блъснаха в платформата, на която лежеше Демонична душа. Едната страна поддаде и ги посипа с варовик и камъчета.
Но самият артефакт, все още обвит в енергията на жезъла, остана на място, макар че нищо не го държеше там. С разярен поглед Зендарин се опита да я изблъска от себе си. Но Верееса сграбчи жезъла, от което и двамата започнаха да се въртят и въртят…
Те отново се сблъскаха, но този път атакува кървавият елф.
— Ти си слаба! — изръмжа той в ухото й. — Блед спомен за избледняваща раса! Висшите елфи ги няма… Изгряха кървавите елфи!
— Не се възвеличавай толкова, като си мислиш, че можеш дори да се наречеш кървав елф, още по-малко от расата, която загърби, за да играеш ужасната си роля! — отвърна Верееса. — И преди съм се изправяла срещу кървави елфи, но те имаха много повече стойност, повече чест от теб! Ти си престъпник, убиец и паразит! Нищо повече! Всички елфски линии биха те отхвърлили, както аз самата отричам кръвната си връзка с теб!