Warcraft - Нощта на Дракона

— Мръсни малки гадини! Мръсни малки гремлини! Смеете да затваряте Зераку като домашно животно?

Докато Зераку виеше, вече безплътното му тяло започна да става все по-прозрачно. Той се насочи към малка групичка от пленителите си. Те бяха малки грозни създания, които се движеха като смачкани дренаи1, но някои части на телата им бяха покрити с люспи, а други — с козина. Имаха злобни малки усти, пълни с остри зъби и носеха одежди с качулки и брони. Очите им бяха червени като разтопена скала и въпреки очевидната заплаха пред тях, не изглеждаха особено изплашени.

Зераку разбра, че те знаят твърде малко за етерните дракони2.

— Мръсни малки гадини! Мръсни малки гремлини! — повтори той.

Изведнъж от тялото му изпращя светкавица със собствения му чудат цвят. Той протегна ноктестата си лапа, за да помете съществата, а от тялото му се стрелна още една светкавица.

Първите мълнии неочаквано се разпръснаха настрани, отскачайки от малките същества в последния миг. В същото време по челото на всяко едно от тях засияха странни руни.

Без да се колебае, окованият етерен дракон атакува отново. Този път светкавицата удари земята около мъчителите му. Навсякъде се разхвърчаха скални късове и пръст, а заедно с тях и ръмжащите дребни зверчета. Съскащите им телца полетяха във въздуха и това особено зарадва дракона.

— Мръсни малки гадини! Зераку ще смаже всички ви!

Той събра още сили. Изведнъж по гърдите му лъснаха тъмнолазурните му вени. Следващата светкавица беше още по-мощна.

Някъде отстрани дълга и здрава нишка от сребърна енергия се омота около левия му крак и го стегна болезнено.

Зераку се сепна и забрави за намерението си да атакува. Етерният дракон бе същество от енергия, нишката трябваше да премине през него. Той я захапа, но получи силен удар по муцуната. Рязко обезсилен, кракът му поддаде.

В същото време и другият му крак беше прикован. Зераку се дърпаше, но напразно — тънката магическа нишка беше твърде мощна.

Тялото на етерния дракон се изду, а отличителните сини вени по тялото му почерняха. Той стана още по-прозрачен, сякаш на ръба да се превърне в мъгла.

Сребърните нишки блеснаха.

Зераку изрева от болка и залитна напред, строполявайки се на пода на пещерата, като че тялото му беше от плът и кръв. По каменния под се появиха пукнатини. Отвори се процеп, в който две от малките създания пропаднаха и срещнаха края си.

Останалите не обърнаха внимание на съдбата на другарите си и продължиха да спускат към дракона още две нишки. Пет от тях едновременно замахнаха със зловещите енергийни нишки като с камшици. Нишките се понесоха направо над Зераку към отсрещната страна, където краищата им се приковаха към земята с малки смарагдови камъни.

— Освободете Зераку! — изрева етерният дракон, докато нишките проблясваха, причинявайки му нова безумна болка. — Освободете ме!

Новите нишки го притиснаха към земята. Зераку се съпротивляваше, но магическите връзки имаха пълен контрол върху силите му.