Warcraft - Нощта на Дракона

Двамата стигнаха до кръстопът и спряха, за да обмислят избора си. Нито Ириди, нито Ром можеше да каже коя е правилната посока. Джуджето се обърна назад.

— Скардините ще прокопаят пътя, освен ако не знаят по-добър начин да ни настигнат — после погледна към дренаята. — Аз се бях изгубил, но ти какво правиш тук, милейди?

Ириди набързо му разказа преживяването си, завършвайки със заклинанието на Ронин, което й позволи да изчезне под носа на Синестра.

— Значи магьосникът е тук, а? Бих казал, че то’а е добре, макар че започвам да се чудя дали нещо мо’е да спре тая луда жена и проклетото й създание!

— Мисля, че Зераку може да ни помогне… и ще иска да го направи.

— Зераку… това е нещото, коет’ са оковали? — той я изгледа изненадано. — Наистина ли смяташ, че освобожда’ането на онова нещо е добра идея?

— Да. Ронин също вярва, че трябва да го освободим. Затова настояваше да избягам, дори без него. Зераку е ключът…

Водачът на джуджетата потърка брадата си.

— Да пуснем едно чудовище с надеждата то да спре друго! Тря’а да съм полудял, за да повярвам, че знайш к’во прайш… — той огледа двата тунела. — Избери си единия.

Дренаята се намръщи и се замисли, а после избра десния.

— Късметът ми изневеря’аше през последните няколко часа и понеже аз си избрах левия, мисля да тръгнем по твоя.

— Толкова лесно? Просто ще налучкваме ли?

Ром изсумтя.

— Ти си жрица на орден. Обзалагам се, че имате няк’ви понятия за късмет и налучкване…

Тя кимна.

— Всеки сам определя късмета си — добър или лош… и няма такова нещо като налучкване, само погрешна концентрация.

— Да, т’ва звучи типично за жрец — каза Ром и пое по пътя, който тя бе избрала.

Дренаята бързо погледна назад и го последва.