Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Чуй ме! Някой ни манипулира! Синестра е подлъгала и двама ни на това място, за да ни заличи! Още ли не усещаш слабост? Не помниш ли историите за страданията на моите хора, които избраха да станат стражи на Грим Батол? Причината за всичко това стои точно до нас — преродено и преправено чудовищно творение, което определено заслужава името Демонична душа.
С част от съзнанието си Калек повярва на думите му, но това не беше достатъчно, за да се пребори със силната ярост и недоверие към Кориалстраз.
— Спести си лъжите! Това сигурно е твоят собствен лъжлив капан!
С всеки изминал момент силите на Калек отслабваха, но не и необузданият му гняв. Той нямаше да се предаде пред Кориалстраз! Никога! Синият дракон фокусира всичките си сили за едно заклинание. Той не искаше да прави някаква сложна атака, а просто да бъде сигурен, че когато удари Кориалстраз, резултатът ще е неоспорим.
Бледото лице на закачулената фигура се изкриви, съзнавайки ясно какво се опитва да направи младият му враг. Страхът на Кориалстраз увеличи насладата на Калек. В съзнанието на синия Анвийна се усмихваше на предстоящия му триумф. Калек отвърна на усмивката й, игнорирайки настоятелните молби на Кориалстраз.
— За теб, Анвийна… — прошепна той.
Синият дракон отприщи всичко.
Грим Батол отново се разтърси. Джуджета, скардини, дракониди… всички се разхвърчаха като дребни играчки.
„Болката! — изведнъж Зераку изрева в съзнанието на дренаята — Болката! Разкъсва ме!“
— Какво става? — извика силно Ириди към дракона.
— Продължавай! — извика Ронин, който реши, че въпросът е насочен към него. — Не спирай…
Гласът му заглъхна, когато окованият етерен дракон изведнъж заблестя. За миг цялото тяло на Зераку избледня. От страдащия левиатан се изтръгна ужасен стон.
„Болката! Изяждат ме!“
— Имай кураж! — каза му жрицата. — Имай кураж!
Думите й, силата й преминаха през страданието му. Зераку се взря в нея.
„Защо правиш това за мен? Дренаите обичат вида ми след всичко, което се случи?“
Ириди отсече твърдо:
— Правя го, защото не заслужаваш това…
„Не заслужавам?“
И тогава още един рев накара всички да потръпнат. Дори рапторите потрепериха от силата му.
— Имам ужасното чувство, че сме закъснели — каза Ронин.
Двадесет
Той беше жив. Крас не се изненада от това чудо, но не остана и напълно доволен. Атаката на Калек се провали, но причината беше доста неприятна.
— А-а, великият Кориалстраз… защитник на нисшите раси, спасител на Азерот… най-големият глупак, който някога се е раждал… — отекна гласът на консорта на Детуинг.
Крас едва помръдваше. Беше твърде болезнено да изправи глава, за да я види как пристъпва към поправената Демонична душа и я докосва така, както любяща майка гали любимото си дете. Драконът-магьосник се съмняваше, че Синестра някога се е отнасяла така към Нефариан или Ониксия, но все пак те не съществуваха единствено заради амбицията и лудостта й. Демонична душа нямаше собствено съзнание, нито можеше да мечтае за независимост…
— Никога… никога няма да проработи! — успя да изрече Крас с прегракнал глас. — Накрая… ще видиш само… разочарование… и смърт…
— Нямам нужда от проповедите ти, Кориалстраз — отвърна подигравателно черният дракон, поглеждайки с любопитство към смаяната Верееса. — Да, мила моя, и ти си жива… макар и не за дълго. Трябва да ми благодариш за това чудо. Цялата сила, която младият глупак се опита да отприщи, беше насочена другаде, благодарение на моите усилия…
Крас изсумтя.
— Ти беше… твоят зъл шепот подведе синия… ти го накара да отдели толкова мощна сила.
— Разбира се! Той направи прекрасен избор! Можеш да си представиш колко беше забавно да разбера, че не само е жив, но и мислите му бяха толкова объркани, че лесно успях да ги насоча срещу теб! Заради непрекъснатата ти намеса във всичко в този свят сега има доста като него, Кориалстраз…
— А ти… създаваш собственото си унищожение, С-синестра. Не можеш… не можеш да контролираш създанието си! Помисли за това, преди да е станало прекалено късно…
Тя рязко махна с ръка и Крас полетя към тавана. Щом се удари в него, той изрева, но не само заради силата на удара. Върхът на дълъг сталактит, който се появи по волята на черния дракон, прониза гърдите му. По пода на залата се стече живителна течност от червения дракон. Но Крас все още дишаше и въпреки видимо смъртоносната рана, той остана в съзнание.