Warcraft - Нощта на Дракона

Тя се засмя.

— Усещаш ли слабостта? Усещаш ли как се сковаваш? Когато събрах каквото можах от Демонична душа, открих, че в него е останала невиждана енергия. По-интересното беше, че частиците се опитваха да привлекат още енергия, сякаш се опитваха да възродят творението на скъпия ми изгубен съпруг — Синестра погали сияещото нещо. — Сякаш съдбата ми се усмихна. Вече се бях сдобила с Проклятието на Балакгос53, което щеше да действа толкова добре с остатъка от Демонична душа, сякаш сама съм го планирала.

Крас знаеше за Проклятието на Балакгос — небесносин куб, създаден от един от първите синове на Малигос. Всички сини дракони бяха защитници на магията, но Балакгос беше направил една крачка напред. Той проектира куба за спешните случаи на заплаха над Азерот… По целия свят беше пръсната необуздана латентна магическа енергия, която никой не контролираше, но можеше да бъде използвана от безскрупулни заклинатели, ако се натъкнеха на нея.

Кубът трябваше да търси и събира в себе си тези енергии. Можеше да се активира единствено със собствени сили. Този куб беше замислен като резервоар на магия, която сините щяха да използват при нужда. Но, когато го изпробва за първи път, Балакгос откри малка грешка в изчисленията си. Кубът откриваше магията в близост до себе си и я абсорбираше… но това бе магията на драконите.

Когато откриха Балакгос, от него беше останала само изсъхналата му обвивка. Все пак самите сини дракони са част от магията, както и кръвта им, и цялата им същност. Това се случи в древността, когато Малигос все още бе с ума си и Детуинг все още бе довереният Пазител на Земята, Нелтарион.

С известна ирония Крас си спомни как Малигос, за да предпази орляка си от куба, се съгласи с предложението на Нелтарион. Синият предаде куба на верния си другар, който трябваше да го зарови надълбоко в Азерот. Това беше все едно да дадеш кама на убиец и да го помолиш да не я използва.

И все пак, не само остатъкът от Демонична душа, но и целта на Проклятието на Балакгос явно беше изменена. Сега двата артефакта предоставяха на Синестра идеалната матрица за абсорбиране на енергиите, от които се нуждаеше, за да създаде дракон, какъвто досега не е летял в този свят.

— Няма да отнеме много време да извлека нужното от вас — каза Синестра. — Междувременно мисля да се погрижа за дренаята и човека. Техните сили и вашите ще направят прекрасна комбинация! Колко жалко, че няма да си жив, за да видиш какво ще създам с нея, Кориалстраз! Мисля, че дори ти ще се заинтригуваш…

Крас се опита да отговори, но и раната, и слабостта му от източването му бяха дошли в повече. Той можеше единствено да следи с очи черния дракон… и адския артефакт.