Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Не бяха го виждали нито веднъж да отрони сълза за смъртта на бащата. Това не можеше да бъде обяснено единствено с дългото отвикване. Но беше забележително, че той — противно на обичайното си отвращение към подобни разговори — непрекъснато дръпваше насаме сестра си Тони и я караше да му разказва твърде нагледно и в подробности какво беше се разиграло онзи страхотен следобед на смъртта: защото мадам Грюнлих разказваше извънредно живо.

— Значи, беше жълт? — попита той за пети път. — Какво изкрещя момичето, когато се втурна при вас?... Значи, беше съвсем жълт?... И не можа да каже нищо, преди да умре?... Какво каза момичето? Какво само могъл да направи още? „Уа... уа?...“

Той замълча, мълча дълго време и неговите малки, кръгли, хлътнали очи блуждаеха бързо и замислено из стаята.

— Отвратително! — каза той внезапно и се видя, че докато се изправяше, го полазиха тръпки.

И той започна, да ходи непрекъснато напред-назад из стаята с неспокойни и замислени очи, а Тони се чудеше, че брат й, който по непонятни причини сякаш се срамуваше, когато тя скърбеше гласно за баща си, повтаряше още по-високо, с един вид страшна замисленост, неговите предсмъртни звуци, които с много труд бе успял да изкопчи от прислужничката Лина.

Кристиан съвсем не беше се разхубавил. Беше сух и бледен. Кожата по черепа му лежеше силно обтегната, големият гърбав нос изпъкваше остър и безплътен между скулите, а косите на главата му бяха вече явно оредели. Шията му беше тънка и много дълга, а мършавите му нозе показваха силно изкривяване навън... Обаче изглеждаше, че престоят в Лондон беше му повлиял най-силно, а тъй като и във Валпарайзо беше дружил повечето с англичани, цялата му осанка беше придобила нещо английско и то му прилягаше доста добре. Нещо английско се криеше също в удобната кройка и вълнения, здрав плат на костюма му, в елегантността на широките му и солидни обувки и в начина, по който червенорусите, гъсти мустаци висяха с възкисел израз над устата му. Дори ръцете му, матовобели и порести, каквито стават от жега, по необясними причини правеха впечатление на английски с ниско отрязаните и заоблени, чисти нокти.

— Я кажи — попита той неочаквано, — известно ли ти е това чувство... мъчно е да се опише... когато си нагълтала корав залък и отзад те боли целият гръб?

При това целият му нос отново се покри с обтегнати дребни бръчици.

— Да — отговори Тони, — това е най-обикновено нещо. Но като изпиеш глътка вода...

— Така ли? — възрази той недоволно. — Не, струва ми се, че не се разбираме.

И по лицето му премина някаква неспокойна сериозност.

В същото време той беше първият в цялата къща, който започна да изпада във волно и чуждо на траура настроение. Не беше забравил умението да имитира покойния Марцелус Щенгел и често говореше по цели часове като него. На трапезата попита за градския театър — има ли добър състав, какво се играе...