Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Понякога намирам, че Кристиан е малко странен — каза една вечер мадам Грюнлих на брат си Томас, като останаха насаме. — Как говори той собствено? Струва ми се, че навлиза някак забележително в подробностите... не зная как да се изразя! Разглежда нещата от такава чудновата страна...
— Да — каза Том, — много добре разбирам какво искаш да кажеш, Тони. Кристиан е безкрайно индискретен... трудно е да се намери подходящ израз. Липсва му нещо, което може да бъде наречено равновесие, лично равновесие. От една страна, той не е в състояние да запази самообладание спрямо нетактични наивности на други хора... Не е дорасъл дотам, не умее да сподавя раздразнението си, загубва напълно хладнокръвието си... От друга страна обаче, може да загуби до такава степен хладнокръвието си, че сам изпада в най-неприятна бъбривост и разкрива най-съкровените си мисли. Понякога това изглежда просто страшно. Не ти ли се струва, като че говори трескав човек? Когато някой бълнува, той е точно така невъздържан и безогледен... Ах, работата стои просто така: Кристиан се занимава прекалено много със самия себе си, с процесите в собствената си душа. Понякога го обзема истинска мания да извади наяве и да даде гласност на най-дребните и най-дълбоките от тия процеси... процеси, за които един разумен човек нехае, за които не иска да знае, и то по простата причина, че се стеснява да ги довери другиму... В подобно доверяване се крие много безсрамие, Тони! Виждаш ли, друг човек също може да каже като Кристиан, че обича театъра, но ще го каже инак, с по-лек, по-скромен акцент. Кристиан обаче го казва натъртено, което значи: тази моя страст към сцената не е ли нещо небивало забележително й интересно? При това той воюва с думите, преструва се, че се бори да даде израз на нещо изключително изящно, потайно и странно...
— Ще ти кажа едно — продължи той след известна пауза, като хвърли цигарата си през вратцата на решетката от ковано желязо в печката. — Сам понякога съм размишлявал върху това плахо, тщеславно и любопитно занимание със себе си, защото и аз по-рано имах тая склонност. Но забелязах, че то прави човека разсеян, ленив и неуверен... а увереността, равновесието е за мене главното. Винаги ще има хора, на които е дадено правото за тоя интерес към самите тях, за това подробно наблюдение на собствените усещания, това са поетите, които са в състояние да дадат достоверен и красив израз на собствения си, предпочитан вътрешен живот и по тоя начин обогатяват чувствения мир на други хора. Но ние, дете мое, сме обикновени търговци, нашите самонаблюдения са отчаяно незначителни. В краен случай можем да кажем, че настройването на оркестрови инструменти ни доставя забележително удоволствие и че понякога не се решаваме да наложим волята си, за да глътнем нещо... Ах, поврага, ние трябва да се запретнем и да постигнем нещо, както нашите предшественици са постигнали...
— Да, Том, ти изказа моето мнение. Като си представя, че тези Хагенщрьомови все повече и повече се надуват... о, господи, тези гадове, знаеш... Мама не иска да чува тая дума, но тя е единствено подходяща. Да не би да мислят, че в тоя град освен тях няма други знатни семейства? Ха, иде ми да се изсмея, знаеш, иде ми да се изсмея на глас!...
ГЛАВА ТРЕТА
Шефът на фирмата „Йохан Буденброк“ бе измерил своя брат с дълъг, изпитателен поглед веднага след пристигането му, а през първите дни бе го наблюдавал съвсем неочебийно и между другото, след това любопитството му изглеждаше задоволено и мнението му съставено, ала по неговото спокойно и дискретно лице не можеше да се прочете никаква преценка. В средата на семейството той му говореше с безразличен тон за безразлични неща и се забавляваше наравно с другите, когато Кристиан даваше някое представление.
След около една седмица той му каза:
— И така, ние ще работим заедно, момчето ми... Доколкото зная, ти си съгласен с маминото желание, нали?... Хм, както знаеш, Маркус стана мой съдружник срещу такъв дял от печалбата или загубата, който отговаря на внесения от него капитал. Аз мисля, че ти външно като мой брат трябва да заемеш неговото предишно място, длъжността прокурист... поне репрезентативно... Що се отнася до работата ти, не зная доколко си напреднал в търговските си познания. Струва ми се, че досега си безделничил малко, а?... На всеки случай английската кореспонденция ще ти допадне най-много... След това обаче трябва да те помоля за едно нещо, драги! В качеството си брат на шефа естествено ти наистина ще заемаш едно много добро положение между останалите чиновници... Но не е необходимо да ти казвам, че ще им внушиш много повече уважение, като се изравниш с тях и изпълняваш енергично своя дълг, отколкото ако използуват предимствата си и си позволяваш свободи. Значи, ще спазваш работното време и външните форми, нали?