Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Тичай за Грабо! — изкрещя Томас и я изтика през вратата навън.
— Боже мой! Боже мой! — извика консулшата, като притисна с ръце лицето си и бързо излезе.
— За Грабо... с кола... веднага! — повтори бездиханно Тони.
Спуснаха се надолу по стълбата, през стаята за закуска, в спалнята. Но Йохан Буденброк беше вече мъртъв.
ПЕТА ЧАСТ
ГЛАВА ПЪРВА
— Добър вечер, Юстус — каза консулшата. — Добре ли си? Седни.
Консул Крьогер я прегърна нежно и бегло, а после стисна ръка на най-голямата си племенница, която също седеше в трапезарията. Станал вече на около петдесет и пет години, той беше пуснал към малките си мустаци гъсти заоблени бакенбарди, които бяха напълно сиви и оставяха брадичката открита. Върху широката му розова лисина бяха пригладени грижливо две-три скъдни ивици от косми. Около ръкава да елегантния му жакет беше преметнат жалеен креп.
— Знаеш ли най-новото, Бетси? — попита той. — Да, Тони, тебе особено ще интересува. Накъсо казано, продадохме вече парцела пред Крепостната порта. На кого ли? Не на един човек, а на двама. Те ще си го поделят. Къщата ще бъде съборена, напреко през средата ще прекарат ограда и после търговецът Бентиен отдясно, а търговецът Сьоренсон отляво ще си построят по една кучешка колиба... ех, на добър им час!
— Нечувано! — каза госпожа Грюнлих, като сплете ръце на скута и дигна очи към тавана. — Дядовия парцел! Добре, по тоя начин имението е похабено. Негов чар беше тъкмо тази просторност... всъщност излишна... но това беше изящното. Голямата градина... чак до Трава долу... и къщата отзад с нагорния път, с кестеновата алея... Значи, поделят го, Бентиен ще стои пред едната врата и ще си пуши лулата, а Сьоренсон пред другата. Да, и аз ще кажа, „на добър им час“, чичо Юстус. Изглежда, че вече няма достатъчно изтънчени хора, за да обитават цялото. Добре, че дядо не доживя да види това.
Жалейното настроение виснеше още твърде тежко и сериозно, затова Тони не можеше да изрази с по-велегласни и по-силни думи възмущението си. Беше денят, на който трябваше да се отвори завещанието, две седмици след кончината на консула, пет и половина часът след пладне. Консулша Буденброк бе помолила брат си да дойде на „Менгщрасе“, та заедно с Томас и прокуриста господин Маркус да вземе участие в разговора върху разпорежданията на покойника и имущественото положение; Тони също изяви решението си да участвува в размяната на мисли. Тя каза, че дължала тоя интерес както на фирмата, така и на семейството, и се постара да придаде на тая среща характер на заседание, на семеен съвет. Тя беше затворила завесите на прозорците и макар че върху разтеглената, покрита със зелено сукно маса горяха двете парафинови лампи, в добавък беше запалила всички свещи по големите позлатени канделабри. Освен това беше наредила по масата голямо количество листове за писане и подострени моливи; никой не знаеше за какво собствено биха могли да бъдат употребени те.
Черната рокля придаваше на снагата й моминска стройност и макар че тя изпитваше може би по-силно от всички други болката от смъртта на консула, към когото в последно време бе се привързала тъй сърдечно, макар че и на днешния ден при мисълта за него проля на два, пъти горчиви сълзи, все пак представата за тоя малък семеен съвет, за тоя дребен сериозен разговор, в който тя се канеше да вземе достойно участие, смогна да порумени хубавите й страни, да оживи погледа й, да придаде на движенията й радост и важност... Консулшата, наопаки, изтощена от страха, от болката, от хилядите жалейни формалности и тържественото погребение, имаше страдалчески вид. Лицето й, обкръжено от черните дантели по панделките на шапчицата, изглеждаше поради това още по-бледо, а светлосините и очи гледаха морно. Обаче в пригладените й червеноруси коси все още не се виждаше нито едно-единствено бяло влакънце... Все още ли употребяваше парижката тинктура, или беше сложила вече перука? Това знаеше само мамзел Юнгман, а тя не би го издала дори на дамите в тоя дом.
Седяха на края на трапезата и чакаха Томас и господин Маркус да дойдат от кантората. Боядисаните бели статуи на богове се откройваха гордо на поставките си върху небесносиния фон.
Консулшата каза:
— Ето каква е работата, драги Юстус... помолих те да дойдеш.... ще бъда кратка. Касае се за детето, за Клара, Милият ми покоен Жан предостави на мене избора на опекун, от какъвто момичето се нуждае за още три години... Зная, че не обичаш да се претоварваш със задължения, твоят дълг спрямо жена ти, спрямо синовете ти...