Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Фридрих Вилхелм Маркус потри замислено ръцете си, а Юстус Крьогер каза:
— Само по-спокойно, Том! Времената не са някогашните, когато дядо ти беше пруски военен доставчик.
След това започна подробен разговор по едрите и дребни разпореждания в завещанието, разговор, в който взеха участие всички и в който консул Крьогер поддържаше доброто настроение, като постоянно наричаше Томас „негово височество нине владетелния княз“.
— Складовете като недвижим имот ще останат, съобразно традицията направо“ у короната — каза той.
Инак изобщо решиха, че всичко по възможност трябва да остане непокътнато, че госпожа Елизабета Буденброк по принцип е универсална наследница и цялото имущество остава в предприятието, после господин Маркус констатира, че той като съдружник увеличава оборотния капитал със 120 000 марки. За Томас определиха като начално частно имущество 50 000, същата сума и за Кристиан, в случай че той основе самостоятелна фирма. Юстус Крьогер се разгорещи по въпроса, когато прочетоха следния пасаж: „Предоставям на усмотрението на многообичаната ми жена да определи сумата за зестра на многообичната ми по-малка дъщеря Клара, в случай че тя встъпи в брак... “
— Да речем, 100 000! — предложи той, като се облегна назад, метна крак върху крак и позасука с две ръце късите си посивели мустаци.
Той беше въплътена кулантност, спряха се обаче на традиционната сума от 80 000 марки.
„В случай че многообичната ми по-голяма дъщеря Антония встъпи повторно в брак — пишеше по-долу, — то като се има пред вид фактът, че за първия й брак са изразходвани вече 80 000 марки, сумата за прикя не бива да надвишава 17 000 талера... “
Госпожа Антония раздвижи колкото с грациозен, толкова и с възбуден жест ръцете си напред, за да издърпа назад ръкавите на роклята си, и извика, като дигна очи към тавана:
— Грюнлих... хаI — Това екна като боен вик, като тръбен призив. — Известна ли ви е собствено историята с тоя човек, господин Маркус? — попита тя. — Един безгрижен следобед ние седим в градината... пред портала... Нали знаете, господин Маркус, нашия портал. Добре! Кой се вестява? Една особа със златожълти бакенбарди... Какъв мошеник!...
— Така — рече Томас. — За господин Грюнлих ще поприказваме после: нали?
— Добре, добре! Едно трябва да признаеш, Том, ти си умен човек, но аз имам опит. Разбираш ли, макар че до преди късо време бях толкова наивна, сега зная от опит, че в живота не всичко винаги става по честен и справедлив начин...
— Да... — каза Том.
И те продължиха, навлязоха в подробности, узнаха разпорежданията за голямата семейна библия, за диамантените копчета на консула, за много отделни неща... Юстус Крьогер и господин Маркус останаха за вечеря.
ГЛАВА ВТОРА
В началото на февруари 1856 година след осемгодишно отсъствие Кристиан Буденброк се завърна в родния си град. Той пристигна с пощенската кола от Хамбург. Беше облечен в жълт костюм на едри карета, който явно издаваше нещо тропическо, донесе човката на една мечоносна риба и една дълга захарна тръст и прие с отчасти разсеяно, отчасти смутено държане прегръдките на консулшата.
Той запази това държане и сутринта на другия ден след пристигането си, когато семейството отиде в гробището пред Крепостната порта, за да положи венец на гроба. Застанаха един до друг на засипания от сняг път пред доста голямата плоча, върху която имената на почиващите тук обкръжаваха издялания от камък семеен герб... пред изправения мраморен кръст досам малката гола през зимата гробищна горичка. Тук бяха всички с изключение на Клотилда, която беше заминала за „Немилост“, за да наглежда болния си баща.
Тони положи венеца върху бащиното име, издълбано наскоро със златни букви в плочата, и после въпреки снега коленичи край гроба, за да се помоли тихо; черният воал се развяваше около снагата й, а широката й рокля се разстилаше доста живописно и устремно встрани. Един бог знаеше колко скръб и благочестие, а от друга страна — колко суетност на хубава жена имаше в това изящно положение. Томас нямаше настроение да мисли върху това. Но Кристиан погледна отстрани сестра си със смесено изражение на присмех и плахост, като че искаше да каже: „Ще можеш ли да дадеш сметка за това? Няма ли също да се смутиш, когато се изправиш? Колко неприятно!“ Когато стана, Тони улови тоя поглед, но съвсем не се смути. Тя отметна назад глава, оправи воала и роклята си и се обърна с достолепна увереност да си върви. Кристиан явно почувствува облекчение.