Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
И после той му направи едно предложение относно прокурата, което Кристиан прие, без да мисли и без да се пазари — със смутено и разсеяно изражение, което свидетелствуваше за много слаба алчност и за ревностно желание въпросът да бъде приключен по-бърже.
На следния ден Томас го въведе в канторите и така започна Кристиановата дейност в служба на старата фирма.
След смъртта на консула работите бяха поели отново своя непрекъснат и солиден ход — но скоро пролича, че откак Томас Буденброк взе юздите в ръцете си, в предприятието започна да владее по-творчески, по-свеж и по-предприемчив дух. Дръзваха от време на време по-едри сделки, от време на време засилваха и използуваха с повишено самочувство кредита на фирмата, който при бившата управа беше всъщност само понятие, теория, лукс... На борсата господата си кимаха един другиму:
— Буденброк иска да печели пари с и с-ие — говореха те.
Но все пак бяха много доволни, че Томас трябваше да влачи подире си препочтения господин Фридрих Вилхелм Маркус като оловна топка, вързана за крака му. Влиянието на господин Маркус забавяше хода на работата. Той поглаждаше грижливо с два пръста мустаците си, подреждаше с педантична любов към реда принадлежностите за писане и чашата с вода, която стоеше винаги на писалището му, изпитваше с разсеяно изражение на лицето всяка работа от няколко страни и имаше навик да излиза пет-шест пъти през работно време на двора и в пералнята, гдето слагаше цялата си глава под струята на чешмата и по тоя начин се ободряваше.
— Двамата се допълват — говореха помежду си шефовете на по-едрите търговски къщи, например консул Хунеус на консул Кистенмакер; моряците и складовите работници, а така също дребнобуржоазните семейства повтаряха това мнение, защото градът се интересуваше как ли младият Буденброк ще „хване в ръце работата“... Господин Щут от „Глокенгисерщрасе“ също каза на жена си, която се движеше във висшите кръгове:
— Двамата се допълват чудесно, мога да си представя.?
Обаче „личността“ в предприятието беше все пак по-младият от двамата съдружници — в това нямаше никакво съмнение. То проличаваше още в обстоятелството, че тъкмо той умееше да общува със служещите във фирмата, с капитаните на корабите, с ръководителите на складовете, с коларите и складовите работници. Той говореше непринудено на техния език и въпреки това се държеше на недостъпно разстояние. Ала когато господин Маркус кажеше в диалект на някой простодушен работник: „Разбрахте ли ме?“, това звучеше така напълно невъзможно, че съдружникът му, седнал срещу него от другата страна на писалището, просто започваше да се смее и това беше знак за цялата кантора да се развесели.
Томас Буденброк, преизпълнен от желание да запази и увеличи оня блясък на фирмата, който отговаряше на прежното й име, изобщо обичаше да хвърля цялата си личност във всекидневната борба за успех, защото прекрасно знаеше, че дължеше не една сделка на уверените си и елегантни обноски, на подкупващата си любезност и на ловкостта и тактичността в разговора.
— Търговецът не бива да е бюрократ! — казваше той на Стефан Кистенмакер от фирмата „Кистенмакер и син“, някогашен негов съученик, който се вслушваше във всяка дума на умствено превъзхождащия го приятел, за да я разнесе отсетне като свое собствено мнение. — За да бъдеш търговец, трябва да си личност, такъв е моят вкус. Не вярвам, че може да се извоюва голям успех, като се седи на въртеливо столче в кантората; поне на мене такъв успех не би доставил голяма радост. Успехът не иска да бъде пресмятан само на писалището. Аз винаги чувствувам потребност да дирижирам лично вървежа на работите с очи, уста и жест... да го владея с непосредственото влияние на волята си, на таланта си, на щастието си... наречи го, както щеш. Но за жалост тази лична намеса на търговеца постепенно излиза от мода... Времето върви напред, но изоставя, струва ми се, най-доброто... Съобщенията стават все по-леки, курсовете се научават все по-бързо... Рискът намалява, но с него и печалбата... Да, старите бяха по-добре. Дядо ми например, старият господин с напудрена перука и леки обувки, потеглил в кола с четири коня за Южна Германия като доставчик на пруската армия. После очаровал хората, пускал в ход способностите си и натрупал невероятно много пари, Кистенмакер!... Ах, опасявам се, че с течение на времето търговецът ще става все по-банално същество...