Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Помня всичко — отвърна Том.

Облегнат назад, като движеше насам-натам по масата златния си молив, той погледна към стаята с пейзажите и започна да излага положението на нещата.

Работата беше там, че оставеното от консула имущество беше по-значително, отколкото би повярвал някой! Разбира се, зестрата на по-голямата дъщеря беше загубена, тежък удар беше и загубата, понесена от фирмата при банкрута в Бремен през петдесет и първа година. Четиридесет и осма, а и настоящата петдесет и пета година с техните размирици и войни също бяха докарали загуби. Ала Буденброковият дял в Крьогеровото наследство от 400 000 марки — тъй като Юстус предварително беше изразходвал голяма сума — възлизаше на цели 300 000 и макар че Йохан Буденброк по търговски навик постоянно се оплакваше, загубите все пак бяха изравнявани от 30 000 талера печалба в продължение на петнадесет години. Имуществото възлизаше, значи, вън от недвижимите имоти в кръгла цифра на 750 000 марки.

Дори Томас въпреки цялата му осведоменост в търговската дейност бе държан от бащата в неведение върху тая сума. И докато консулшата чу цифрата със спокойна дискретност... докато Тони гледаше с прелестно и достолепно недоумение право пред себе си, като все пак не можеше да отстрани от лицето си някакво плахо съмнение, което питаше: „Много ли е това? Твърде много ли е? Наистина ли сме богати хора?“... докато господин Маркус триеше бавно и привидно разсеяно ръцете си, а консул Крьогер явно се отегчаваше — тази цифра, изречена от Томас, изпълни него самия с нервозна и припряна гордост, която изглеждаше донякъде като недоволство.

— Ние би трябвало отдавна да сме достигнали милиона! — каза той със сподавен от възбуда глас, докато през същото време ръцете му трепереха. — Дядо в най-добрите си години е имал на разположение към 900 000... а какви усилия оттогава, какъв хубав успех, какви добри сделки от време на време! Ами мамината зестра! Маминото наследство! Ах, но това постоянно раздробяване... Боже мой, то лежи в естеството на работите. Простете, че в тоя миг говоря прекалено, изключително с оглед към фирмата и малко към семейството... Тия зестри, тия изплащания на чичо Готхолд и във Франкфурт, тия стотици хиляди, които трябваше да бъдат изтеглени от предприятието... И тогава бяха само двама души, брат и сестра на шефа на фирмата... Достатъчно, ще падне доста работа, Маркус!

В очите му кратко и буйно припламна страстното желание за творчество, победа и мощ, жаждата да подчини щастието. Той чувствуваше очите на всички хора отправени към него, преизпълнени от очакване, дали той ще подигне престижа на фирмата и стария род или дали поне ще съумее да го съхрани. Той срещаше на борсата такива изкосо изпитателни погледи от стари, добродушни, скептични и донякъде присмехулни търговски очи, които сякаш питаха: „Ще се справиш ли с работата, момче?“ „Ще се справя“ — казваше си той.