Човек без куче [bg]

— А бившият й мъж и децата?

— Разговарях с полицията и с неколцина социални работници и стигнахме единодушно до извода да не ги безпокоим. Какъв смисъл има отново да им напомняме за Йейн? С риск да ви прозвучи цинично, но така преценихме.

— На колко години са децата?

— На десет и осем.

— Според мен сте взели правилно решение — отбеляза Барбароти. — Значи, заели сте се да разчиствате апартамента й и тогава…?

За миг Линда Ериксон стисна очи и си пое дълбоко въздух, за да събере сили. Слабичките й рамене под зелената памучна рокля се повдигаха бурно. Гунар Барбароти отново усети прилив на възхищение към тази жена. Животът й бе започнал от дъното, но тя се бе справила. Гунар и Ева се спогледаха и той разбра, че колежката му споделя неговото мнение.

— Първо се заех със стаите, оставих кухнята за най-накрая. Това се случи вчера сутринта и… чак когато започнах да вадя пакетите от фризера, видях… пръсти. Извинете ме…

По слабичкото й тяло премина тръпка и Барбароти нямаше да се учуди, ако тя повърнеше върху масата. Ала Линда се овладя. Тръсна глава и пи малко вода. Ева Бакман хвана ръката й.

— Благодаря. Извинете ме, просто още съм малко шокирана. Почувствах се ужасно, когато видях какво има в онзи найлонов плик…

Гунар Барбароти изчака търпеливо Линда да продължи и направи знак на колежката си също да не се обажда.

— Вътре имаше ръка, отрязана до лакътя. Намерих я в найлонов плик за хранителни стоки. Гледах я като парализирана в продължение на десетина минути. Бях започнала да изпразвам пликовете от фризера в найлонов чувал, който възнамерявах да изхвърля, и ако тези пръсти не се бяха появили, вероятно изобщо нямаше да забележа какво изхвърлям… После отворих още един плик. Първо не разбрах какво има вътре, но после разпознах част от тазова кост.

Млъкна. Изминаха няколко секунди.

— На мъж? — попита Ева Бакман.

— Да, на мъж.

Някакво движение навън привлече вниманието на Барбароти. И той леко обърна глава. Оказа се сврака, кацнала върху перваза. „Защо си кацнала там? — запита се инспекторът. — Какво си: вестоносец на Дявола?"

Защото Гунар Барбароти не таеше никакви съмнения в съществуването на Дявола. Под въпрос поставяше само съществуването на Господ.

— Хрм — прокашля се Ева Бакман. — Какво направихте после? Вероятно сте изпаднали в шок.

— И то в ужасен шок — призна Линда Ериксон. — Първо се втурнах в тоалетната да повърна, после се окопитих и се обадих в полицията. А след това, докато чаках да дойдат, отворих още един плик от фризера… сама не знам защо го направих… сигурно защото съм подозирала какво се крие вътре и несъзнателно съм искала да проверя дали съмненията ми ще се потвърдят. Така де… оказа се глава. Пак хукнах към тоалетната да повръщам. Останах там до идването на полицията.

Гунар Барбароти се поизправи на стола.

— И сте останали в апартамента, докато полицаите извадят всички пакети от фризера, така ли?

— Изчаках в една от стаите заедно с една полицайка.