Човек без куче [bg]

Лято преди няколко години; момчетата трябва да са били на дванайсет и на седем. С Лейф наеха къща на полуостров Ютландия за цялото лято. Всъщност Ева уреди въпроса: неин колега от болницата — собственикът — замина да провежда научни изследвания в САЩ и им предостави вилата си. Лейф и момчетата заминаха още след края на учебната година, а тя щеше да отиде чак през втората седмица на юли. Реши обаче да прескочи за четири-пет дни и в средата на юни.

Кристина замина заедно с Лейф и децата, за да помага. Съпругът на Ева и синовете й не се нуждаеха от помощта й, по-скоро Кристина имаше нужда от малко по-улегнал живот. След поредния си неуспешен опит на любовния фронт — тогава Якоб Вилниус още не се бе появил — беше останала и без жилище.

И така, за да бъде със семейството си през тези четири-пет дни, Ева шофира сама по целия път от Сундсвал, качи се на нощния ферибот през протока Скагерак и пристигна рано сутринта. Къщата, сгушена между дюните, се намираше в долната част на крайбрежието, на север от Сьондерборг. Понеже Ева знаеше къщата само от описанието на колегата си и от разказа на Лейф по телефона, отне й време, докато се ориентира. Обиколи почти всички стаи в голямата вила, качва се и слиза по стълбища и накрая откри цялото семейство, заспало в гигантско двойно легло под широк тавански прозорец на най-горния етаж. Момчетата лежаха между Лейф и Кристина. Нещо в цялата картина прониза Ева. Четиримата спяха, обърнати в една посока, все едно са лъжички в кухненско чекмедже. Одеялото беше скупчено в краката им. Ева се втренчи в спящите тела. Двете момчета — по шорти, мъжът й — в пижама, а Кристина — по бикини и тениска. От начина, по който всеки докосваше предния съвсем леко, насън, лъхаше дълбока хармония и спокойствие. В гърлото на Ева заседна буца. Така заспали, четиримата представляваха класически образец на семейна идилия.