Човек без куче [bg]

— Не аз, ти го казваш — уточни Ева Бакман с горе-долу същата интонация. — Но за едно нещо си прав: тялото или е на Хенрик Грунт, или не е негово. Във втория случай въпросителната около случая с изчезването му остава.

Гунар Барбароти погледна часовника със замислен вид. Бергман започна да съставя списък на хората, с които трябва да говорим: съседи, социални работници, терапевти и така нататък.

— А съпругът й?

— И той е в списъка. Само дето не знаем къде живее. И майка й, и брат й са в списъка. Преди час Бергман изреди цели петдесет и две имена. Колкото картите в едно тесте. Питам се…

— Да?

— Питам се дали да не изпием по бира, преди да продължим. Какво ще кажеш? Днес се очертава дълъг работен ден.

— Студена бира преди войната — въздъхна Ева Бакман. — Идеята си я бива. Ще се обадя вкъщи да предупредя, че ще закъснея.

— Добре. Аз също ще звънна на Сара.

Ева Бакман стана, но вместо да излезе, застана до прозореца и се загледа навън с блуждаещ поглед. После прикова сините си очи в колегата си.

— Знаеш ли какво мисля, Гунар?

Барбароти разпери ръце в неведение.

— Мисля, че всичко това е ужасно сбъркано. Представи си само какви заглавия ще избълват вестниците, като научат какво е станало. Участник в телевизионно риалити, намерен във фризер! Нарязан на парчета и пакетиран в найлонови торби! По дяволите, Гунар, трябваше да послушам съветите на близките си, да поема магазина за обувки на татко и да се омъжа за Ройне Валтин.

— Кой, за бога, е Ройне Валтин?