![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е орхидея. Нуждае се от поливане само веднъж месечно.
— Отлично. Значи, ще издържи поне месец.
— Съществували повече от три хиляди вида.
— Толкова много?
„Добре че купих цветето — окуражи се наум Ева. — Така поне в началото ще имаме тема за разговор.“
Кристина я поведе към остъклената веранда с изглед към градината. Вече бе сервирала кафе и сладкиш. Направи знак на Ева да седне в плетения стол. Не я разведе из къщата. Явно реши да си спести церемониите. Впрочем Ева и не очакваше друго. Чак когато Кристина наля кафе и двете отпиха, Ева забеляза, че сестра й е бременна. Коремът й още не бе нараснал видимо, но тя седеше с разкрачени крака и изправен гръб.
— Бебе ли чакаш?
Кристина кимна.
— Честито. В кой месец си?
— В третия.
„Не е само бременността — забеляза Ева. — Очите й изглеждат различно. Притеснена е. Стегнала е челюсти, все едно й е неприятно.“
Ева остана доста изненадана от способността си да наблюдава толкова задълбочено сестра си, защото мисълта за Хенрик не й даваше мира. „Ала явно сестрите разбират чувствата си само с поглед. Независимо дали искат, или не. Така ни е създала природата.“
От друга страна обаче, Кристина имаше не една причина да не се радва на посещението й. Ева си даваше сметка, че по-малката й сестра цял живот — и най-вече по време на юношеството си — е стояла в нейната сянка. Кристина поне успя да изгради добри отношения с децата й. Изчезването на Хенрик несъмнено я бе извадило от равновесие. Изчезването на Роберт — също. Двамата с Роберт се разбираха чудесно от малки, спомни си изведнъж Ева. А тя се бе отдалечила от тях. Сама издигна преграда и внимаваше да не я прекрачат. Докато се опитваше да поведе разговор със сестра си, тези неопровержими факти нахлуха в главата й и в гърлото й набъбна буца. „Стегни се — заповяда си тя с раздразнение и страх. — Намери начин да се вземеш в ръце. Само гледай да не ревнеш!“ Кристина, вероятно забелязала затруднението на сестра си по закона на споменатата сестринска интуиция, направи нещо необичайно. Ева не си спомняше да се е случвало преди. Кристина се наведе и я погали по ръката.
Съвсем обикновен жест, продължил едва секунда, но той свидетелстваше за… за нещо, което Ева не можеше да изрази с думи. Зави й се свят и тя стисна очи, за да се окопити. После се вгледа в Кристина и отново забеляза безпокойство в напрегнатите й черти; несигурност, несъвместима с опита да вдъхне кураж на сестра си. „Време е да започна да говоря — помисли си Ева. — Крайно време е да сложа край на това мълчание.“
— Всъщност сама не знам защо дойдох.
— Аз — още по-малко.
— Вероятно бездействието ме побърква.
— Никога не си можела да бездействаш.
Ева се прокашля. Буцата в гърлото й отказваше да се стопи.
— Не издържам, Кристина. Мислех, че с времето ще свикна, но не мога. Става все по-зле.
Кристина мълчеше и хапеше долната си устна, приковала поглед в една точка над главата на Ева.
— С всеки изминал ден положението се влошава. Трябва да науча какво се е случило с Хенрик.
— Не те разбирам — повдигна леко вежди Кристина.
— Кое не разбираш?
— Какъв е смисълът.
— Не знам какъв е смисълът, но чакането просто ме влудява.
— Влудява те?
— Да, точно така. Бездействието ме побърква. Трябва…
— Да?
— Трябва да е имало нещо през онези дни. Нещо, което… не съм забелязала.
— Какво имаш предвид?
— Той е решил да излезе през нощта.
— Явно да.
— Вероятно го е планирал предварително. А… понеже ти разговаря с него, кажи ми дали забеляза нещо необичайно.
— Не — отвърна Кристина, без да отмества поглед от въображаемата точка. — Нищо не съм забелязала. Повтарям го за стотен път.
— Знам, знам. Но сега помисли от дистанцията на времето. Наистина ли не ти хрумва нищо?
— Не.
— Не може да не…
— Мила Ева, да не мислиш, че не съм се питала същото? Откакто Хенрик и Роберт изчезнаха, не спирам да си задавам въпроси. Ден и нощ.
— Разбирам. За какво си говорихте?
— Какво?
— За какво си говорихте с Хенрик?
— За най-различни неща.
— За най-различни неща?
— Да.
— Например?
— Например за Упсала. Не обичам да ме разпитват, Ева.
Буцата в гърлото й напираше да се спука.
— А какво да направя, Кристина? Кажи ми. Не ми помагаш.
Кристина се поколеба за секунда и погледна сестра си в очите.
— Не ти помагам, защото не мога да ти помогна — бавно изрече тя, все едно говореше на дете. — Нищо от онова, което Хенрик каза и направи в мое присъствие тогава, не обяснява изчезването му. Защо да крия от теб каквото и да било, Ева? Назови ми поне една причина.