Човек без куче [bg]

— Какво ще кажеш? — попита Ева Бакман половин час по-късно и се отпусна в креслото за посетители в кабинета на Барбароти.

— А ти?

— Истинска трагедия.

— Дали ги е нарязала в кухнята?

— Според Вилхелмсон — в банята. Открил ясни следи.

— Във ваната ли?

— По-скоро директно върху плочките. Сестрата на Йейн беше излъскала банята, а вероятно самата Йейн — също, но кръвта си е кръв.

— Колко време е минало?

— Трудно е да се каже. Определено обаче не е било вчера.

— Единият е идентифициран със сигурност, така ли?

— Нали го видя?

Барбароти кимна. Лицето наистина бе изгубило някогашния си вид вследствие от ударите, но почти не остана съмнение чия е главата: на Роберт Хермансон, изчезнал на 20 декември миналата година. Оттогава бяха изминали близо осем месеца.

— Но ти все още не искаш да питаме Линда Ериксон дали е чувала за евентуално познанство, така ли? — осведоми се Ева Бакман.

— Между сестра й и семейство Хермансон ли?

— Да.

— Не, не искам. Предпочитам да изчакаме окончателното потвърждение, че единият е Роберт. Ако това стане преди тръгването й, ще й задам няколко въпроса. А другият?

Ева Бакман сви рамене.

— След няколко часа ще разберем кой е. Нямам никаква представа. Може да е Хенрик Грунт, може да е някой друг. Според Вилхелмсон процесът на разложение е настъпил по-отдавна. Главата е силно засегната. Явно тялото е престояло няколко дни, преди Йейн да го опакова и да го пъхне във фризера.

Инспектор Барбароти се облегна назад и преплете пръсти на тила си. Изведнъж го налегна ужасна умора и безсилие. Пое си дълбоко въздух, за да подобри притока на кислород към мозъка.

— Ако второто тяло не е на Хенрик Грунт — подзе той тихо и с почти маниакална прецизност, — значи, някой друг нещастник е имал удоволствието да бъде умъртвен и разчленен от малката ни приятелка Йейн Алмгрен. Това ли ми казваш?