Човек без куче [bg]

— Не знам. Не, ти вече ми разказа всичко. А говорихте ли за… мен?

— За теб ли?

— Да. За мен или за отношенията в семейството ни. Навярно сте засегнали деликатна тема. Ако е така, моля те, Кристина, забрави за всякакви съображения. Няма никакво значение дали…

— Не сме говорили за теб, Ева. Нито за семейството ви.

По-голямата сестра повъртя мълчаливо чашата в ръка и я остави върху чинийката, без да отпие.

— А за Упсала? Говорихте ли за Упсала?

— Хенрик ми разказа малко за следването си; къде живее, такива неща.

— А за Йени?

— Спомена я.

— И?

— Не останах с впечатление връзката да е сериозна.

— Знаеш ли, че полицаите така и не я откриха?

— Да… не… Как така не са я открили?

— Ами така.

— Не знаех…

— Странно, нали?

— Защо да е странно?

— В записките му няма дори телефонния й номер.

— Какво намекваш, Ева?

— Нищо. Казвам само, че ми се струва странно.

— Да не подозираш, че Йени е замесена в изчезването на Хенрик?

— Нямам представа — сви рамене Ева. — Цялата история е ужасно странна. Питам се каква е ролята на Роберт във всичко това.

— Мила Ева, това няма да доведе до нищо добро. Права си: случилото се е необяснимо. Беше необяснимо преди осем месеца, остава си необяснимо и сега. Но нима не разбираш колко безсмислено е да се ровиш из тази история! Трябва да продължим напред, да се съсредоточим върху други неща… Ако някога разберем какво се е случило с Роберт и Хенрик, няма да е плод на нашите опити да разследваме случая. Трябва да вложиш енергията си в бъдещето, а не в миналото, Ева.