Човек без куче [bg]

— Нека се съсредоточим върху Йейн — предложи Барбароти. — Когато пораснахте, продължихте ли да поддържате приятелски отношения с нея?

— Не, за съжаление — поклати глава Линда. — Не се получи. Да поддържаш отношения с Йейн, означава да се държиш за удавник, който те тегли към дъното.

— Защо?

— Защото Йейн си беше такава. Още в прогимназията започна да взема наркотици… всякакви наркотици. Непрекъснато беше обсебена от себе си и от собствените си проблеми — това е част от клиничната картина. От осемнайсетгодишна я прехвърлят от една институция в друга. Оттогава започнахме да се чуваме все по-рядко. В крайна сметка единият лечебен курс май даде резултат и тя успя да се измъкне от дрогата, намери си мъж… Тук му е мястото да отбележа, че майка също имаше залитания в тази посока. На седемнайсет години се махнах от къщи. Социалните и училищният психолог се погрижиха да ми намерят отделно жилище.

— А Йейн?

— Тя се събра да живее с Йермунд. Ожениха се, родиха им се две деца. Преместиха се в Калмар. Мислех, че са добре, но няколко години след сватбата им отидох на гости и разбрах колко съм се лъгала. Нито Йейн, нито Йермунд си бяха намерили свястна работа. Зет ми също е излекувал се наркоман; двамата членуваха в някаква секта със странни ритуали. Половин година след посещението ми в Калмар разбрах, че бракът им се е разпаднал. След сцена на ревност Йейн се опитала да убие и мъжа си, и децата и в крайна сметка я хоспитализирали принудително в психиатрична клиника и й отнели правото да вижда децата си.

— А мъжът й е получил попечителството над тях, така ли?

— Да. Явно са го сметнали за способен да се грижи за децата. Не знам… после станаха такива разправии… вероятно главно по вина на Йейн.

— А по времето, за което разказвате, вие чувахте ли се с нея или с племенниците си?

— Много рядко. Получавах информация от майка. Нямам представа доколко нейните думи са отговаряли на истината. Така или иначе, Йермунд отиде да живее в чужбина с децата преди… вече трябва да има две години. Йейн така и не успя да разбере къде живеят. Непрекъснато влизаше и излизаше от разни лечебни заведения, но преди година я пуснаха, беше си стъпила на краката. Водеше се в болничен, разбира се. Доколкото знам… доколкото знаех, се справяла някак си. Изобщо не подозирах за… това тук.

Разпери ръце с искрено съжаление, все едно случилото се е станало по нейна вина, все едно нейната безотговорност е довела до нещастието.

— Кога за последно чухте сестра си? — попита Барбароти.

— Не съм я виждала от година, а последно говорихме… през март.

— За какво говорихте?

— Поиска ми пари назаем. Отказах и тя затръшна слушалката.