Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Тя седеше толкова близо до мен, че усещах топлината на тялото й. Прегърна ме през рамо и ме притисна към гърдите си. Тялото й излъчваше особен аромат, който ми напомняше за пелин и дървесни ухания. Не че се беше парфюмирала; просто като че ли от цялото й същество се разнасяше специфичното ухание на борова гора. Освен това телесната й топлина не беше като моята, нито като тази на който и да е от познатите ми. Нейната топлина беше хладна и свежа като ментол, непроменлива и някак стабилна. Мина ми през ума, че тази топлина крие неумолимо постоянство, лишено от припряност.
Жената започна да ми шепне на лявото ухо. Тя каза, че нейните дарове за нагуалите от моята линия били свързани с онова, което древните магьосници наричали „двойни пози“. Тоест, началната поза, в която сънувачът разполага физическото си тяло, за да започне да сънува, се отразява огледално от позата, в която той държи енергийното си тяло в сънищата, за да фиксира събирателната си точка в положението, определено от неговия избор. Тези две пози образуват едно цяло; и на древните магьосници им били нужни хиляди години, за да открият съвършената връзка, която съществува между всеки две такива пози. Жената добави със смях, че съвременните магьосници никога не биха имали необходимото време и нагласа, за да свършат цялата тази работа, затова за мъжете и жените от моята линия било голям късмет да разполагат с нейните дарове. Смехът й беше изключително ясен и звънлив.
Не бях разбрал напълно обяснението й за двойните пози. Казах й решително, че не желая да практикувам тези неща, а просто искам да получа теоретични сведения.
— Какво точно искаш да знаеш? — тихо попита тя.
— Обясни ми какво имаш предвид под двойни пози или начална поза, в която сънувачът разполага тялото си при започване на сънуването — казах аз.
— По какъв начин си лягаш, за да започнеш сънуването си? — попита тя.
— Както ми падне. Не следвам никакъв образец. Дон Хуан никога не е придавал значение на това.
— Е, аз пък придавам — рече тя и се изправи.
Тя си смени мястото. Седна от другата ми страна и започна да шепне на дясното ми ухо, че, според собствените й знания, позата, в която човек разполага тялото си, е изключително важна. Предложи ми да проверя това чрез едно крайно деликатно, но просто упражнение.
— Започни сънуването си, като легнеш на дясната си страна с леко присвити колене — каза тя. — Упражнението е да заспиш, запазвайки тази поза; после да сънуваш, че си лягаш в съвсем същата поза и заспиваш отново.
— И какво се постига по този начин? — попитах аз.
— Събирателната точка се задържа, действително се задържа като прикована в положението, в което е била при второто заспиване.
— Какъв е резултатът от това упражнение?
— Тотално възприятие. Твоите учители със сигурност са ти казали, че същността на даровете ми е именно тоталното възприятие.
— Да, но май не ми е ясно какво означава „тотално възприятие“ — излъгах аз.
Тя не обърна внимание на думите ми и продължи да ми обяснява, че упражнението има четири варианта: да заспиш на дясната си страна, на лявата, по гръб и по корем. После трябва да сънуваш, че заспиваш повторно в същата поза, която си избрал при започване на сънуването. Жената ме увери, че това води до изумителни резултати, които са напълно непредсказуеми.
След тези думи тя рязко смени темата и ме попита:
— Какъв дар искаш за себе си?
— Никакъв — нали ти казах вече.
— Но аз непременно трябва да ти предложа дар, а ти трябва да го приемеш. Такова е споразумението ни.
— Нашето споразумение е да ти даваме енергия, така че направо я вземи от мен. Това е за моя сметка — моят дар за теб.
Жената изглеждаше слисана. Аз настойчиво я уверих, че нямам нищо против тя да вземе това, от което се нуждае. Даже й казах, че я харесвам извънредно много. Разбира се, говорех сериозно. У нея имаше нещо необикновено тъжно и същевременно необикновено привлекателно.
— Хайде да влезем пак в църквата — промълви тя.
— Ако действително искаш да ми направиш някакъв подарък — казах аз, заведи ме на разходка из този град сега, на лунна светлина.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Добре, но при условие, че не казваш нито дума — рече тя.
— Защо пък да не говоря? — попитах аз, макар че вече знаех какво ще ми отвърне.
— Защото сънуваме. Аз ще те водя все по-навътре в моя сън. Тя ми обясни, че докато сме стоели в църквата, аз съм разполагал с достатъчно енергия, за да мисля и да разговарям, но навън, отвъд пределите на тази църква, положението било по-различно.