Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Как именно ще го направи?
— Чрез Карол Тигз. Но не се тревожи за Карол — каза той, още преди да съм изрекъл опасенията си. — Тя е способна да извърши не само това, но и много по-сложни неща.
Самата безкрайност се стоварваше върху мен. Вече усещах смазващата й тежест. В един миг мислите ми се проясниха и аз попитах дон Хуан:
— Какъв ще е крайният резултат от всичко това?
Той не ми отговори. Огледа ме внимателно от глава до пети. После каза бавно, сякаш премисляше всяка дума:
— Дарът на предизвикателя на смъртта се състои от неизчерпаеми сънни възможности. Една от тях е бил твоят сън за Карол Тигз в друго време, в друг свят; един по-просторен свят без ограничения; свят, в който неизпълнимото би могло да се изпълни. Този сън е загатнал, че ти не само ще преживееш тези възможности, но и че някой ден ще ги разбереш.
Дон Хуан стана от мястото си и ние мълчаливо се отправихме към къщата му. Мислите ми запрепускаха с бясна бързина. Това всъщност не бяха мисли, а образи, смесица от спомени за жената от църквата и за Карол Тигз, спомени за нашия разговор в мрака на сънуваната хотелска стая. На няколко пъти почти ми се удаде да сгъстя тези образи в едно усещане за собствената ми личност, но в крайна сметка трябваше да се откажа от това; нямах достатъчно енергия, за да осъществя подобна задача.
Малко преди да стигнем до къщата, дон Хуан се спря и се обърна към мен. Отново ме огледа внимателно, сякаш търсеше някакви знаци по тялото ми. В този момент се почувствах длъжен да му изясня един въпрос, за който той, както смятах, имаше съвършено погрешна представа.
— Бях с истинската Карол Тигз в хотела — казах аз. — За миг и аз самият вярвах, че тя е предизвикателят на смъртта, но след като прецених добре нещата, не мога да се придържам към тази мисъл. Това си беше Карол. По някакъв непонятен, свръхестествен начин тя беше в хотела, точно както бях там и аз самият.
— Разбира се, че това е била Карол — съгласи се дон Хуан. — Ала не онази Карол, която познаваме ние с теб, а една сънувана Карол, както вече ти казах, една Карол, сътворена изцяло от намерение. Ти си помогнал на жената от църквата да изгради този сън. Нейното изкуство е превърнало съня във всеобхватна реалност — изкуството на древните магьосници, най-страшното нещо, което би могло да съществува. Аз те предупредих, че ще получиш върховен урок по сънуване, нали така?
— Според теб какво е станало с Карол Тигз? — попитах аз.
— Тя си е отишла — отвърна той. — Но някой ден ще срещнеш новата Карол Тигз, онази от сънуваната хотелска стая.
— В какъв смисъл си е отишла?
— Отишла си е от света — каза той.
Почувствах пристъп на безпокойство, който ме прободе в слънчевия сплит. Постепенно се пробуждах. Бях започнал да си възвръщам съзнанието за собствената ми личност, но все още не го владеех напълно. Въпреки това то вече си пробиваше път през мъглата на съня; изникваше като смесица от чувството за неизвестност и от смътното оп намирам едва ли не на една крачка от неизмеримото.
Лицето ми сигурно е изразявало недоверие, защото дон Хуан добави с убедителен тон:
— В сънуването стават такива неща. Вече трябва да си разбрал, че действията, извършени в него, са окончателни. Карол Тигз си е отишла.
— Но къде мислиш, че еотишла, дон Хуан?
— Там, където са отишли и древните магьосници. Казах ти, че дарът на предизвикателя на смъртта се състои от неизчерпаеми възможности на сънуване. Ти не си искал нищо конкретно, затова жената от църквата ти е дала абстрактен дар: Възможността да летиш на крилете на намерението.