Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
На лунната светлина околните планини се виждаха ясно и аз почти можех да ги разпозная. Опитах се да се ориентирам по луната и звездите, сякаш се намирах в реалността на ежедневния живот. Луната тъкмо бе започнала да намалява; вероятно беше един ден след пълнолуние. Бе застанала високо над хоризонта. Часът навярно беше между осем и девет вечерта. Виждах Орион вдясно от луната; двете му най-ярки звезди, Бетелгейзе и Ригел, бяха разположени на една линия с нея. Прецених, че това положение отговаря на началото на декември, а моето време беше май. През месец май Орион изобщо не може да се види в такъв час. Дълго се взирах в луната. Нищо не се променяше. Това беше истинска луна, доколкото можех да преценя. Разликата във времето силно ме развълнува.
Докато разглеждах повторно южния хоризонт, като че ли успях да различа подобния на камбана планински връх, който се виждаше от двора на дон Хуан. После се опитах да разбера къде би могла да бъде неговата къща. За миг ми се стори, че я виждам. Това така ме омая, че издърпах ръката си, която дотогава жената държеше здраво. Веднага бях обзет от изключителна тревога. Осъзнах, че трябва да се върна в църквата, защото в противен случай просто ще умра на място. Обърнах се и хукнах натам. Настигайки ме, жената бързо сграбчи ръката ми и побягна заедно с мен.
Докато се приближавахме към църквата тичешком, аз разбрах, че в това сънуване градът се намираше зад нея. Навярно щях да мога да се ориентирам, ако бях отчел този факт по-рано. Сега вече сънното ми внимание беше на привършване. Съсредоточих всичко, което ми бе останало от него, върху архитектурните особености и орнаменти на задната страна на църквата. В света на ежедневния живот никога не бях виждал тази част на сградата, ето защо си помислих, че ако успея да запомня елементите й, по-късно бих могъл да ги сверя с тези на истинската църква.
Такъв беше планът, който съчиних под напора на момента. У мен обаче имаше нещо, което се отнасяше с презрение към усилията ми да получа потвърждение на фактите. По време на цялото ми обучение постоянно бях измъчван от желанието за обективност, което ме бе принуждавало да проверявам отново и отново всичко, свързано със света на дон Хуан. И все пак за мен винаги бе важно не потвърждението само по себе си, а именно потребността да използвам това желание за обективност като опора в миговете, когато познавателните ми модели претърпяваха най-голям крах; а после, щом дойдеше време за истинската проверка на фактите, аз никога не я довеждах докрай.
Когато влязохме в църквата, жената и аз коленичихме пред левия страничен олтар, където бяхме застанали по-рано, и в следващия миг се събудих в добре осветената църква на моето време.
Жената се прекръсти и стана. Машинално направих същото. Тя ме хвана под ръка и тръгна към вратата.
— Почакай малко — казаха аз и се изненадах, че изобщо съм в състояние да говоря. Не можех да мисля ясно, но въпреки това ми се щеше да й задам един заплетен въпрос. Исках да зная как е възможно някой да има такава енергия, че да визуализира цял град с най-малки подробности.
Жената усмихнато отговори на неизречения ми въпрос; тя каза, че визуализирането й се удава много добре, понеже се е научила да го прави за период от един обикновен човешки живот, а после е имала на разположение още много такива периоди, за да го усъвършенства. Добави, че градът, който бях разгледал, и църквата, в която бяхме разговаряли, били образци от нейни неотдавнашни визуализации. Това била същата църква, в която Себастиан изпълнявал службата на клисар. Поради нуждата да оцелее жената си поставила за цел да запомни и най-незначителната подробност от всяко кътче на тази църква и на този град.
Тя завърши обяснението си по твърде обезпокоителен начин.
— Тъй като знаеш доста неща за този град, макар че никога не си се опитвал да го визуализираш — рече тя, — сега ти ми помагаш да го създам чрез намерението. Сто на сто няма да ми повярваш, ако ти кажа, че градът, който гледаш в момента, в действителност не съществува извън твоето и моето намерение.
Тя се взря в мен и прихна да се смее, понеже забеляза, че изпаднах в ужас, когато осъзнах пълния смисъл на думите й.
— Нима все още сънуваме? — смаяно попитах аз.
— Да — отвърна тя. — Само че това сънуване е по-реално от предишното, защото ти ми помагаш. Не е възможно да се обясни какво означава това; то просто се случва — като всяко друго нещо — добави тя и посочи всичко наоколо. — Няма начин да се каже как точно се случва, но ето че е факт. Никога не забравяй какво ти казах по-рано: това е загадка, постигната чрез намерението във второто внимание.