Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Когато се намираш в този свят, трябва ли да се придържаш само към тукашния район?
— Не. Ходя където си искам.
— А винаги ли като жена?
— Била съм жена по-дълго, отколкото мъж; първото определено ми харесва много повече от второто. Струва ми се, че почти съм отвикнала да бъда мъж. Изцяло съм жена!
Тя улови ръката ми и ме накара да пипна слабините й. Сърцето ми се качи в гърлото. Действително беше жена.
— Не мога да взема енергията ти просто така — каза тя, като смени темата. — Ще трябва да се споразумеем за някакъв друг начин.
Отново ме заля вълна от земни разсъждения. Прииска ми се да я попитам къде живее, когато се намира в този свят. Не беше нужно да изричам въпроса си, за да получа отговор.
— Ти си много, много по-млад от мен — рече тя, — а вече ти е трудно да казваш на хората къде живееш. И даже и да ги заведеш в къщата, която притежаваш или си наел, то това не е истинското ти жилище.
— Има толкова много въпроси, които искам да ти задам, а в главата ми се въртят само разни глупави мисли — казах аз.
— Няма нужда да ме питаш за каквото и да било — продължи тя. — Ти вече знаеш онова, което и аз зная. Единственото, от което се нуждаеш, за да изявиш собствените си знания, е да бъдеш поразтърсен. Тъкмо аз ти осигурявам необходимото сътресение.
Не само имах глупави мисли, но и явно се намирах в състояние, в което силно се поддавах на внушения, затова веднага щом тя ми каза, че разполагам със същите знания като нея, аз почувствах, че зная всичко и няма защо да задавам повече въпроси. Весело споделих, че съм станал лековерен.
— Не си лековерен — рече тя убедително. — Ти знаеш. Всичко, защото сега си изцяло във второто внимание. Огледай се наоколо!
В продължение на няколко мига не можех да фокусирам погледа си. Имах точно такова усещане, като че ли в очите ми беше влязла вода. Когато гледката пред мен се избистри, разбрах, че се е случило нещо необикновено. Църквата бе станала различна, по-мрачна, по-злокобна и някак по-сурова. Изправих се и пристъпих към централната и част. Вниманието ми бе привлечено от пейките; те бяха направени не от дървени трупи, а от тънки, преплетени прътове. Това бяха пейки със семпла изработка, поставени във внушителна каменна сграда. Осветлението в църквата също беше по-различно. Неговото мътно, жълтеникаво сияние открояваше най-черните сенки, които някога бях виждал. То идваше от свещите, наредени по многобройните олтари. Помислих си колко добре се съчетаваше светлината на свещите с масивните каменни стени и орнаменти на колониалната църква.
Жената ме гледаше втренчено; блясъкът на очите й беше изумителен. Тогава разбрах, че сънувам и че тя направлява съня ми. Аз обаче не се страхувах нито от нея, нито от съня. Отдалечих се от страничния олтар и отново погледнах към централната част на църквата. Там имаше хора, коленичили в молитва. Бяха много на брой — необикновено дребни, тъмни, сурови. Вшкдах сведените им глави по цялото протежение до подножието на главния олтар. Тези, които бяха близо до мен, ме гледаха с явно неодобрение. Аз се пулех в тях и във всичко останало. Затова пък не чувах никакъв шум. Хората се движеха, но не можех да доловя и най-слаб звук.
— Нищо не чувам — казах аз на жената и гласът ми прокънтя така, сякаш църквата беше празна раковина.
Почти всички глави се извърнаха към мен. Жената ме издърпа обратно в сянката на страничния олтар.
— Ще можеш да чуваш, ако не слушаш с ушите си — рече тя. — Слушай със сънното си внимание.
Нейният съвет като че ли беше всичко, от което се нуждаех. Внезапно бях залян от специфичния монотонен звук на молитва, произнасяна едновременно от множество хора. Той мигновено ме увлече. Стори ми се, че никога не съм чувал по-прекрасен звук от него. Прииска ми се да споделя възторга си с жената, но се оказа, че тя не е край мен. Потърсих я с поглед. Вече беше отишла почти до вратата. Обърна се и ми направи знак да я последвам. Настигнах я при портика. Уличните лампи бяха изчезнали. Единственият източник на светлина беше луната, фасадата на църквата също изглеждаше различно; тя беше недовършена. Навсякъде се търкаляха правоъгълни варовикови блокове. Около църквата нямаше къщи или други постройки. На лунната светлина всичко изглеждаше някак свръхестествено.
— Къде отиваме? — попитах аз.
— Никъде — отвърна жената. — Просто излязохме навън, защото е по-просторно и никой няма да ни безпокои. Тук можем да си поговорим до насита.
Тя ме подкани да седна върху един полуодялан варовиков блок.
— Богатствата, които могат да се открият във второто внимание, са неизчерпаеми — започна тя. — Началната поза, в която е разположено тялото на сънувача, е от ключово значение. И тъкмо тук е тайната на древните магьосници, които даже и по мое време вече бяха древни. Помисли си за това.