Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— А защо е така? — смело попитах аз.
С извънредно сериозен тон, който не само засили нейното загадъчно излъчване, но и ме изпълни със страх, жената заяви:
— Защото това „навън“ не съществува. Това е сън. Ти се намираш при четвъртата врата на сънуването и сънуваш моя сън.
Тя ми каза, че изкуството й се състояло в способността да обективира намерението си, и че всичко, което съм можел да видя наоколо, било плод на нейното намерение. Прошепна ми, че църквата и градът били породени именно от него; те не съществували и все пак съществували по някакъв начин. После добави, като се взря в очите ми, че това била една от загадките, свързана с двойните пози на сънуването, загадки, постигнати чрез намерението във второто внимание. Тази загадка можела да се осъществи, но не и да се обясни или проумее.
Жената ми каза, че нейната приемствена линия се състояла от магьосници, които знаели как да се движат във второто внимание, обективирайки намерението си. Те практикували изкуството да обективират мислите си в сънуването, за да възпроизведат реално всеки избран от тях предмет, постройка, характерна забележителност или пейзаж.
Според нейните думи, тези магъосници първоначално се взирали в някой простичък предмет, докато запомнели всеки негов детайл. После затваряли очи и го визуализирали, като от време на време сверявали зрителната си предтава с истинския предмет — и така до момента, в който вече можели да го виждат със затворени очи в цялостната му същност.
Следващият етап бил да сънуват предмета и напълно да го материализират в съня, от гледна точка на собственото си възприятие. Това действие, както каза жената, било наречено „първата крачка към тоталното възприятие“.
От обикновените предмети тези магьосници преминавали към все по-сложни и по-сложни елементи. Крайната им цел била всички заедно да визуализират един цялостен свят, после да го сънуват и така да пресъздадат напълно действителен свят, в който можели да съществуват.
— Когато всеки магьосник от моята линия беше способен да извършва това — продължи жената, — те можеха с лекота да притеглят когото и да било в тяхното намерение, в техния сън. Сега същото правя и аз с теб, както съм го правила и с всички нагуали от твоята линия.
Тя се закиска.
— Така беше, повярвай ми — рече тя, като че ли аз се съмнявах в думите й. — Жителите на цели области изчезваха, сънувайки по този начин. Тъкмо затова ти казах, че тази църква и този град са една от загадките, постигнати чрез намерението във второто внимание.
— Казваш, че жителите на цели области са изчезвали по такъв начин. Как всъщност е ставало това? — попитах аз.
— Те визуализираха дадена местност и после я пресъздаваха в сънуването — отвърна тя. — Ти никога не си визуализирал каквото и да е, така че за теб е много опасно да навлезеш в моя сън.
Тя ме предупреди, че да минеш през четвъртата врата и да пътуваш из места, които съществуват само в намерението на някой друг човек, било твърде рисковано, тъй като всеки елемент в един такъв сън трябвало да бъде нещо крайно лично.
— Все още ли имаш желание за подобна разходка? — попита тя.
Отговорих утвърдително. Тогава жената ми каза още някои неща за двойните пози. Същността на обяснението й се изразяваше в това, че ако аз сънувам например родния си град и сънят ми е започнал, докато съм лежал на дясната си страна, много лесно бих могъл да стоя в града на моя сън, ако сънувам, че лягам на дясната си страна и заспивам. Вторият сън не само щял непременно да е свързан с моя роден град, но и щял да се отличава с най-голямата конкретност, която човек би могъл да си представи.
Жената беше сигурна, че по време на обучението ми по сънуване аз съм имал безброй извънредно конкретни сънища, но ме увери, че всеки един от тях трябва да се е дължал на някаква щастлива случайност. Както каза тя, единственият начин да се сдобиеш с абсолютен контрол над сънищата бил да използваш техниката на двойните пози.
— И не ме питай защо е така — добави тя. — Това е нещо, което просто се случва. Като всичко останало.
После ме накара да се изправя и отново ме предупреди да не говоря и да не се отдалечавам от нея. Внимателно ме хвана за ръка, сякаш бях дете, и ме поведе към тъмните силуети на група къщи. Вървяхме по улица, покрита с калдъръм. Коравите речни камъни бяха набити в земята накриво. Поради неравномерното им набиване повърхността тук-таме беше грапава. Хората, които бяха настлали калдъръма, явно бяха следвали профила на терена, без да си правят труда да го изравнят.