Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Жената нежно ме придърпа към себе си.
— Хайде да се поразходим до площада на този сън — рече тя. — Но може би ще трябва мъничко да се наглася, за да се почувстваш по-непринудено.
Тя ловко промени външния си вид, докато аз я гледах неразбираемо. Действията й бяха съвсем прости; в тях нямаше нищо необичайно. Най-напред ебали дългата си пола, под която, както се оказа, носеше друга, най-обикновена пола, достигаща до средата на прасците й. После нави дългата си плитка на кок и смени сандалите си с обувки с ниско токче, които извади от една платнена торба. Обърна черния си шал, който имаше две лица и от другата страна беше бежов. В този вид изглеждаше като типична представителка на мексиканската средна класа; човек можеше да помисли, че вероятно е дошла на посещение в това градче от някой голям град.
Тя ме хвана под ръка с женствена самоувереност и ме поведе към площада.
— Какво е станало с езика ти? — попита тя на английски. — Да не би да си го глътнал?
Поразителната възможност да се намирам все още в сън изцяло бе завладяла вниманието ми; нещо повече — бях започнал да мисля, че ако това наистина е вярно, аз рискувам никога да не се събудя.
С безгрижен тон, който ми прозвуча някак чуждо, казах на жената:
— Чак сега осъзнах, че ти одеве ме заговори на английски. Къде си го научила?
— В света ей-там. Аз зная много езици.
Тя замълча за малко и ме изгледа внимателно.
— Имала съм достатъчно време на разположение, за да ги усвоя. И тъй като дълго ще бъдем заедно, някой ден ще те науча да говориш на моя роден език — добави тя и се закиска, явно развеселена от изражението ми на отчаяние.
Спрях да вървя.
— Действително ли ще прекараме дълго време заедно? — попитах аз, издавайки чувствата си.
— Разбира се — весело отвърна тя. — Ти ще ми дадеш енергията си, и то безплатно — наистина много щедро от твоя страна. Нали сам ми каза това?
Бях направо поразен.
— Какво те тревожи? — попита жената, като премина отново на испански. — Само не ми казвай, че съжаляваш за решението си. Ние сме магьосници. Твърде късно е да променяш своя избор. Не те е страх, нали?
Отново бях обзет от ужас, но ако някой ме бе накарал да обясня защо, не бих могъл да кажа. Определено не се боях от това, че съм попаднал в друг сън с предизвикателя на смъртта, или че мога да си изгубя ума или даже живота. Запитах се дали не се страхувам от някаква проява на злото? Тази мисъл обаче беше съвсем несъстоятелна. След всичките години, прекарани в света на магьосниците, аз знаех без сянка на съмнение, че във вселената не съществува друго освен енергия; злото е само една брънка от веригата на човешкия ум, завладян от фиксирането на събирателната точка в обичайната й позиция. Логично погледнато, нямах никаква причина да изпитвам страх. Съзнавах това и същевременно си давах сметка, че истинската ми слабост се състои в недостатъчната ми подвижност, поради която не можех мигновено да фиксирам събирателната си точка във всяка нова позиция, до която тя биваше преместена. Благодарение на контакта с предизвикателя на смъртта събирателната ми точка променяше мястото си с невероятна бързина, а аз нямах необходимата сила, за да следвам това темпо. Крайният резултат беше едно смътно, лъжливо чувство на страх, че може да не успея да се събудя.
— Всичко е наред — казах аз. — Хайде да продължим нашата сънна разходка.
Жената ме хвана под ръка и ние мълчаливо се отправихме към парка. Мълчанието ни съвсем не беше напрегнато. Аз обаче се чувствах объркан. Мислех си колко странно е всичко: едва преди малко бях вървял с дон Хуан от парка към църквата, обхванат от извънредно силен, но все пак нормален страх. Сега вървях обратно от църквата към парка, заедно с обекта на моя страх, и се боях повече от всякога, но по един различен начин — по-зрял и по-неумолим.
За да разсея тревогата си, започнах да се оглеждам наоколо. Ако това беше сън, както си мислех, аз можех да проверя дали наистина е така. Посочих с пръст къщите, църквата, паважа на улицата. Посочих хората. Посочих всяко нещо. Даже сграбчих смело няколко души, които очевидно здравата се уплашиха от мен. Те бяха плътни. Бяха толкова реални, колкото всичко, което смятам за реално — само че не произвеждаха енергия. Нищо в този град не произвеждаше енергия. Всичко излелждаше истинско и нормално — и все пак беше сън.
Обърнах се към жената, която здраво ме държеше под ръка, и я попитах какво означава това.