Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Къщите бяха големи, варосани, едноетажни постройки с керемидени покриви. Наоколо имаше хора, които спокойно се разхождаха. В някои от къщите съзирах тъмни сенки; те ми напомняха за любопитни, но наплашени съседи, които тайничко клюкарстват. Виждах също и заоблените планини, които опасваха града.
За разлика от онова, което обикновено ми се бе случвало по време на заниманията ми по сънуване, сега мисловните ми процеси изобщо не бяха нарушени. Мислите ми не бяха изместени на заден план под въздействието на събитията в съня. Затова, преценявайки положението, реших, че се намирам в сънния вариант на града, в който живееше дон Хуан, само че по друго време. Любопитството ми бе стигнало своя връх. В действителност бях в съня на жената, предизвикател на смъртта, заедно със самата нея. Но сън ли беше това? Така го бе нарекла тя. Исках да наблюдавам всичко, да бъда свръхбдителен. Исках да проверя всичко чрез виждане на енергията. Това желание ме накара да се почувствам неловко, но жената стисна ръката ми по-силно, сякаш за да ми покаже, че е съгласна с мен.
Все още обзет от някаква абсурдна стеснителност, машинално изразих на висок глас намерението си да видя. Фразата, която винаги бях използвал по време на сънуване, беше: „Искам да видя енергия.“ Понякога ми се налагаше да я повтарям дотогава, докато получех резултат. Жената обаче избухна в смях, щом започнах да повтарям тези думи по обичайния си начин в сънния й град. Смееше се силно и от все сърце, също като дон Хуан.
— Какво смешно има тук? — попитах аз, донякъде заразен от нейното веселие.
— Хуан Матус по принцип не харесва древните магьосници, особено пък мен — отвърна тя на пресукулки между изблици от смях. — За да виждаме по време на сънищата си, трябва само да посочваме с кутрето си елементите, които искаме да видим. Да те накара да викаш в моя сън е начинът, по който той е решил да ми изпрати своето послание. Наистина е умен, не може да се отрече.
Тя замълча за малко, а после добави с такъв тон, сякаш ми разкриваше някаква голяма тайна:
— Разбира се, тези идиотски крясъци също вършат работа.
Магьосническото чувство за хумор направо ме слиса. Жената така се заливаше от смях, че явно не беше в състояние да продължи разходката. Чувствах се глупаво. Когато се успокои напълно и си възвърна самообладанието, тя любезно ми каза, че бих могъл да посоча всичко, което си избера в нейния сън, включително и самата нея.
Посочих една къща с кутрето на лявата си ръка. Тази къща, както се оказа, беше като елементите на обикновените сънища; в нея нямаше енергия. Изредих всичко, което се намираше наоколо, но резултатът беше все същият.
— Посочи мен — подкани ме жената. — Трябва да се увериш, че това е методът, който използват сънувачите, за да виждат.
Тя излезе напълно права. Наистина това беше методът. Щом я посочих с пръста си, тя мигновено се превърна в кълбо от енергия; и то твърде странно кълбо, бих могъл да добавя. Енергийната й форма изглеждаше точно така, както ми я беше описал дон Хуан; приличаше на огромна морска раковина, извита навътре по протежение на една цепнатина, която я пресичаше открай докрай.
— Аз съм единственото произвеждащо енергия същество в този сън — каза тя. — Затова за теб ще е най-добре просто да наблюдаваш всичко.
Едва в този миг си дадох сметка каква невероятна шега си беше направил дон Хуан. Той бе съумял да ме научи да викам с цяло гърло по време на сънуване, за да мога да извикам и в съня на предизвикателя на смъртта. Този прийом ми се стори толкова забавен, че малко остана да се задуша от смях.
— Хайде да продължим разходката си — тихо каза жената, когато вече се бях насмял до насита.
Имаше само две улици, които се пресичаха; на всяка от тях бяха разположени три групи от къщи. Изминахме и двете улици по цялото им протеже, и то не веднъж, а четири пъти. Наблюдавах всичко и се ослушвах със сънното си внимание. Долавях много малко шумове — само кучешки лай в далечината или шепот на разговарящи хора, покрай които преминавахме.
Кучешкият лай ме изпълни с някакъв непознат и дълбок копнеж. Трябваше да поспра за малко. Търсейки опора, аз облегнах рамо на една стена. Допирът направо ме шокира, и то не защото стената беше необикновена, а защото беше материална, също като всяка друга стена, която бях докосвал през живота си. Пипнах я със свободната си ръка. Прекарах пръстите си по грапавата й повърхност. Това беше истинска стена!
Нейната изумителна реалност незабавно сложи край на копнежа ми и ме накара отново да наблюдавам с интерес всичко около мен. Оглеждах се най-вече за елементи, чрез които бих могъл да направя съпоставка между този град и града на моето време. Не постигнах успех в трва отношение, колкото и внимателно да наблюдавах. В сънувания град също имаше площад, но той се намираше пред църквата, точно срещу портика й.