Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Сигурен ли си, дон Хуан, че онази жена е наемателят? — попитах аз с надеждата, че може да е станала някаква грешка или че всичко това е просто лоша шега.
— По-сигурен не бих могъл да бъда — отвърна той. — Даже и да бях толкова глупав, че да забравя наемателя, изключено е моето виждане да ме подведе.
— Значи ли това, че той има друг тип енергия?
— Не, няма друг тип енергия, но има енергийни особености, с които определено се различава от нормалните хора.
— И все пак, дон Хуан, напълно ли си уверен, че онази жена е наемателят? — настойчиво повторих аз, тласкан от някакво странно отвращение и уплаха.
— Именно тя е наемателят! — възкликна той с тон, който не допускаше и най-малкото съмнение.
Известно време мълчахме. Седях в очакване на следващия ход, обзет от паника, която не се поддаваше на описание.
— Вече съм ти казвал, че да бъдеш естествен мъж или естествена жена е въпрос на разположение на събирателната точка — рече дон Хуан. — Под „естествен“ имам предвид човек, който по рождение е от мъжки или женски пол. За един виждащ най-ярката част от събирателната точка при жените е обърната навън, а при мъжете — навътре. Събирателната точка на наемателя първоначално е била обърната навътре, но той я е променил, извъртайки я, и по този начин е придал на яицеподобната си енергийна форма вид на извита раковина.
12. ЖЕНАТА ОТ ЦЪРКВАТА
Дон Хуан и аз седяхме мълчаливо. Бях изчерпал въпросите си, а и той като че ли ми беше казал всичко необходимо. Часът едва минаваше седем, но площадът бе необичайно пуст. Беше топла привечер. В този град хората обикновено се разхождаха по площада до десет или единайсет вечерта.
За миг се заех отново да претегля онова, което се случваше с мен. Времето, което трябваше да прекарам с дон Хуан, вече изтичаше. Той и неговата група скоро щяха да осъществят магьосническата мечта — да напуснат този свят и да отидат в невъобразими измерения. На базата на моя ограничен успех в областта на сънуването аз вярвах, че техните искания не са фантастични, а извънредно трезви, макар и противоречащи на обикновения здрав разум. Целта им бе да възприемат неизвестното и те я бяха постигнали.
Дон Хуан с право твърдеше, че като предизвиква редовно преместване на събирателната точка, сънуването освобождава възприятието, разширявайки обсега му. За магьосниците от групата на дон Хуан сънуването не само бе отворило врата към други, достъпни за възприятие светове; то също така ги бе подготвило да влязат в тези сфери с цялостното си съзнание. За тези хора сънуването се бе превърнало в нещо неизразимо, несравнимо — нещо, за чиято природа и обхват би могло да се говори единствено с алюзии — така, както дон Хуан бе казал, че то е вратата, водеща към светлината и мрака на вселената.
Сега за тях вече съществуваше само един проблем с неизвестен изход: моята среща с предизвикателя на смъртта. Съжалявах, че дон Хуан не ме беше известил по-рано, за да мога да се подготвя по-добре за това. Но той беше нагуал, който вършеше всички важни неща внезапно, без никакво предупреждение.
Докато седях с него в онзи парк и чаках да видя как ще се развият работите, аз за миг като че ли се почувствах добре. После емоционалното ми равновесие отново се разклати и моментално ме налегна черно отчаяние. Нападнаха ме разни дребнави мисли за моята безопасност, моите цели, моите надежди в живота, моите гршки. И все пак, като се вглеждах внимателно в себе си, трябваше да призная, че навярно единствената ми истинска гршка беше по-нататъшната съдба на трите ми спътнички в света на дон Хуан. А ако размислех още по-добре, дори това не ме тревожеше чак толкова. Дон Хуан ги беше научил да бъдат такива магъоснички, които винаги знаят какво да правят, и — което всъщност е най-важно — беше ги подготвил винаги да знаят как да използват собственото си знание.
След като в действителност отдавна се бях разделил с всички възможни причини за терзание, сега ми оставаше единсдпвено загрижеността за самия себе си; и аз се отдадох на това чувство най-безсрамно. Едно последно самозабравяне — страхът, че ще умра от ръката на предизвикателя на смъртта. Вече бях толкова уплашен, че повърнах. Опитах се да кажа някакви извинения, но дон Хуан се разсмя.
— Това, че дереш лисици от страх, съвсем не е нещо необичайно — рече той. — Когато аз трябваше да се срещна с предизвикателя на смъртта, направо се подмокрих, повярвай ми.
Един проточен, непоносим миг измина в мълчаливо очакване.
— Готов ли си? — попита дон Хуан. Казах „да“, а той добави, изправяйки се: