Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Проклет да съм — каза Грейди недоверчиво. Чудеше се какво ли е сторил Летящия орел, та така да промени Смеещия се ручей. Погледна го в очите. В тях блестеше гордостта на завоевателя. Така тайната бе разкрита. Ако знаеше, че това е начинът да се отърве от нея, отдавна да е посъветвал Летящия орел да преспи с малката пакостница.
— Съгласна ли си, Смеещ се ручей? Смеещия се ручей вдигна към Летящия орел поглед, изпълнен с чувственост, която Грейди никога преди не бе забелязвал. Очите й бяха притворени, устните — леко набъбнали, лицето — зачервено. Пробудена за насладите на секса, тя не можеше да скрие доволството в погледа си, нито да откъсне очи от мъжа, който й ги беше доставил. След първия път в обора те се любеха толкова често, колкото им се удаваше възможност, и при всеки следващ път им беше по-хубаво от предишния. Смеещия се ручей не беше и подозирала, че Летящия орел е толкова пламенен и страстен мъж. Толкова изкусен, толкова надарен любовник! Защо не го беше забелязала по-рано?
— Искам го повече от всичко на света, Тъндър — срамежливо отвърна тя.
— Тогава тъй да бъде — каза Грейди с облекчение. От плещите му се смъкна бремето на отговорността за индианката. — Вярвам, че Летящия орел ще те заведе вкъщи невредима.
— Ще я пазя с цената на живота си — обеща Летящия орел така страстно, та Грейди разбра, че няма за какво да се притеснява. — Тя може вече да е бременна.
Ако и да беше шокиран от думите на Летящия орел, Грейди с нищо не се издаде. Въпреки всички проблеми, които Смеещия се ручей причини на него и Сторм, беше сигурен, че тя ще бъде чудесна съпруга и майка на децата на Летящия орел. Радваше се, че ще живеят в Мирната долина вместо в резервата, където животът беше непрекъсната борба.
Като научи за Смеещия се ручей и Летящия орел, Сторм изпадна във възторг. Вече нищо не се изпречваше на пътя й към дълго мечтаното щастие. Не се замисли по какъв начин Летящия орел е убедил Смеещия се ручей, че е подходящ за нея, но цял живот щеше да му бъде благодарна. И след като вече не се налагаше да се отбиват в резервата, можеха спокойно да си пътуват до Гътри с влака.
Два дни по-късно Шанън и Блейд ги изпратиха на гарата. Раздялата беше тъжна, но изпълнена с нова надежда за бъдещето. Грейди вече не беше индианец размирник, обладан от мисълта за отмъщение. Не беше и тайнственият скитник, който ненавижда белите и го доказва с оръжие. Беше Грейди Страйкър. Съпруг, баща, земеделец.
Когато наближиха Гътри, Тим се развълнува. Но не колкото Сторм. Откакто се ожениха, с Грейди бяха оставали насаме едва няколко дни. С наслада очакваше да се прибере в собствената си къща, върху собствената си земя и да посвети цялото си време на Грейди и Тим. А когато дойдеше и бебето, животът им щеше да бъде съвършен.
Влакът минаваше покрай буйни узрели жита и Грейди се надяваше и неговите земи да са родили поне наполовина на тази реколта. Златистите стебла сякаш се стремяха да достигнат слънцето и класовете се поклащаха на лекия ветрец. Много скоро трябваше да се жъне. Ако реколтата тази година излезе добра, както се очаква, скоро ще може да построи на Сторм къща, каквато заслужава. Грейди не помнеше откога не е бил толкова щастлив.
— Пристигнахме! — извика Тим, когато влакът спря на гарата в Гътри само с един час закъснение. Грейди замина оттук преди две седмици, но Сторм я нямаше повече от два месеца и за това време бяха станали много промени. В града имаше няколко нови служби, нова църква и три нови кръчми.
— Оставих фургона в конюшнята — рече Грейди, докато слизаха от влака заедно с другите пътници. — Първо ще се отбием за продукти и после си отиваме вкъщи. Надявам се семейство Мартин да са се справили добре, докато ме нямаше.
— Това са хората, които си наел, нали? — полюбопитства Сторм. Грейди й бе разказал какъв късмет беше извадил, като намери благонадеждни хора да се грижат за стопанството, докато го няма.
— Да, Мейбъл и синът й Клем. Когато старият Мартин починал, те трябвало да продадат земята си. Ще ми се да им предложа да останат и да помагат в стопанството, но къщата ни не може да подслони още двама души. Те смятат да се заемат с нещо в града, но имам чувството, че фермерството ги влече повече.
— Можем да наредим нещо — промърмори замислено Сторм.
Спираха на два пъти — пред колониала и пред банката, и после поеха към къщи. Наближиха земите си и сърцата им гордо затупкаха при вида на високите жита, приведени от лекия ветрец. Не беше по силите на сам човек да засее цялата площ, но реколтата от обработената земя щеше да бъде предостатъчна. А ако по някаква непредвидима причина реколтата пропаднеше, можеха да разчитат на добитъка на Сторм. Но нищо не предвещаваше загубата на здравите посеви.