Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Грейди, нищо ли не можем да направим? Те изяждат житото ни!
Грейди изтича до сайванта, грабна широка лопата и хукна към полето.
— Не знам дали ще помогне, но ще избия колкото мога от тия гадини.
Сторм се почувства безпомощна, но сграбчи метлата от прага и го последва. Отстъпи ужасено, когато се озова сред хиляди насекоми, безмилостно напредващи от стъбло на стъбло, методично поглъщащи всяко зрънце жито по пътя си. Грейди заразмахва лопатата си, Сторм направи същото. Скоро към тях се присъединиха Клем, Мейбъл и Тим, всеки докопал каквото му е попаднало под ръка, за да мачка ненаситните насекоми. Но колкото повече мачкаха и удряха, толкова по-бързо на тяхно място прииждаха нови. Накрая Сторм чувстваше ръцете си оловни и краката си вдървени.
Тя изпищя от ужас, когато усети сивкаво зеленикавите буболечки да пълзят по роклята й и да полепват по крайниците й. Провираха се в косата й, лазеха по кожата и дрехите й и накрая Сторм потъна в задушаващата чернота. Не можеше да си поеме дъх и се олюля като пияна. С крайчеца на окото си Грейди видя, че Сторм залита, извика и захвърли лопатата, за да й се притече на помощ. Изтръска насекомите от лицето и дрехите й, взе я на ръце и затича към къщата.
— Мейбъл! — извика през рамо. — Прибери Тим вътре!
Малкото телце на Тим беше покрито с толкова много скакалци, че почти не се разпознаваше.
— Стой вътре — рече Грейди прегракнал и остави Сторм, щом влезе. — Нищо повече не можем да сторим. Като унищожат посевите, ще се преместят на съседните ниви.
— О, Грейди, не мога да го понеса! — разрида се Сторм. — Цялата ни реколта, всичко, създадено с толкова труд. Какво ще правим?
— Не се тревожи, мила, все някак ще оцелеем — рече Грейди мрачно. Влязоха Мейбъл и Тим и Грейди се върна да продължи безнадеждната си борба със скакалците.
Сторм наблюдаваше през прозореца, кършеше ръце и се терзаеше. Как ще оцелеят след унищожаването на посевите им? Не й ставаше по-леко дори от това, че нещастието беше сполетяло и другите земевладелци в областта. Когато тази напаст си отиде, наоколо нямаше да има незасегната нива. Не е за чудене, че толкова много стопани се отчайваха и продаваха участъците си на спекуланти или напълно губеха правата над земята си, щом дойдеше време за данъци и нямаха пари да ги платят.
До вечерта всичко беше унищожено. Грейди и Клем се върнаха в къщи по тъмно. Успяха да опазят само зеленчуковата градина. Лицето на Грейди бе сурово, очите — мрачни. Вечерята премина в унило мълчание. След като разтребиха масата, семейство Мартин си тръгнаха. Сторм сложи Тим да спи, а Грейди застана на вратата и погледът му се плъзна по златистото стърнище, което доскоро беше нива с натежали класове. Сторм зави Тим и застана до Грейди.
— Как ще оцелеем? — Мислеше за бебето и за това, че то щеше да бъде още едно гърло за изхранване върху плещите на Грейди.
— Можем да продадем земята ти — предложи Грейди. — Спекулантите изкупуват големи площи. Говори се, че тук има по-богати нефтени залежи. Сондьорите предричат успех в Тексас.
— Не можеш да продадеш земята — току-що даде под наем част от нея на Мартинови. Ако напуснат, ще се разорят. Похарчиха последните си пари, за да построят хижата си.
— Като няма жито за жънене, за Клем няма много работа. Благодаря на Бога за добитъка. Ходих да го нагледам — животните са добре. Утре с Клем ще ги съберем и ще преброим телетата. За щастие тази година се родиха много. Можем да продадем по-старите крави на армията и да запазим телетата и биковете. Ще преживеем някак си, скъпа, и ако си направим добре сметката, ще ни остане дори да засеем догодина. — Той се обърна и й се усмихна. — Ако не беше настоявала толкова за добитъка, сега щяхме да сме в безизходица.
— Ами семейство Мартин?
— Ще плащам на Клем малка заплата като добавка към свободния наем. Смятах да му предложа дял от печалбата към свободния наем от житото, но сега ще трябва да се справи само със заплатата. Поне ни остана зеленчуковата градина за всекидневни нужди.
— Можеш да поискаш помощ от баща си — рече Сторм. — Сигурна съм, че той с радост ще ти заеме достатъчно пари да се справим някак, докато засеем новата реколта.
— Сам ще изляза от положението — твърдо рече Грейди. — Какъв мъж съм, ако не мога да издържам семейството си? Ще поискам помощ от татко само в краен случай. Никога няма да ви оставя да гладувате. Ела в леглото, скъпа. Тази нощ се нуждая от теб. Мисля, че никога не съм имал такава нужда от теб.