Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Грейди тъкмо бе платил за една младичка проститутка и се качваха нагоре по стълбите, когато Дарнел, пиян и търсещ свада, се развика, че вече я бил ангажирал. Проститутката твърдеше обратното, но Дарнел продължи да досажда, така че Грейди бе принуден да го изхвърли от кръчмата. Дарнел се надигна от прахоляка и стреля по Грейди. Човекът беше пил и Грейди не искаше да го убива, затова само го рани в лявата ръка. След като се позабавлява с проститутката и слезе долу, Дарнел си беше отишъл. Повече не се беше сещал за случката. Но очевидно Дарнел не го беше забравил.
Грейди забърза през улицата към магазина, където бе оставил фургона. Видя, че Сторм го чака, усмихна се и й махна. Бременността вече й личеше и всеки път, щом я погледнеше, по тялото му се разливаше топло чувство. А той я гледаше често. Не му се вярваше, че Уакантанка му е отредил такова щастие. Взе пакетите от ръцете на Сторм и ги натовари отзад във фургона. После я качи на седалката.
— Готова ли си да се връщаме в къщи, любима?
— Напълно. Взе ли добра цена за добитъка?
— Армията е притисната. Добитъкът й трябва, за да изхрани войниците през зимата. Цената, за която се уговорих, е малко по-висока, отколкото очаквах. След няколко дена ще дойде техен човек да огледа животните.
Грейди изчака Сторм да се настани удобно на седалката и тръгна да заобикаля към мястото на водача. Направи няколко крачки и видя, че през улицата към него тича Дарнел. Грейди тихичко изруга под нос. Искаше да скочи във фургона и да пришпори конете с пълна сила, докато се запенят, но закъсня. Точно когато си го помисли, Дарнел застана пред него.
— Сетих се кой си ти, Размирнико. Ти си оня омбре, дет’ ме рани преди няколко месеца. Лежах две седмици и трябваше да плащам на доктор, за да ме оправи. Заклех се, че ако пътищата ни се пресекат, ще те накарам да си платиш. Избери времето и мястото, Размирнико. Ако е веднага, най ме урежда.
— Грейди! — Гласът на Сторм изтъня от ужас. Не биваше да се случва отново. Колко пъти още Грейди ще бъде принуден да се защитава, преди да го оставят на мира? — Моля те, кажи на човека да си върви.
Лицето на Грейди се напрегна, докато се бореше с вътрешната необходимост да отвърне на Дарнел. Но бе дал обещание на Сторм и смяташе да удържи на думата си.
— Чу какво каза жена ми, Дарнел. Върви си по пътя. Не искам да се стрелям с теб.
— Много кофти! — Дарнел предизвикателно огледа издутия корем на Сторм. — Да не би малката женичка да ти е свила сърмите?
— Махай се, Дарнел, преди да съм забравил, че се отказах от насилието.
— Ти май напълни гащите — подло подхвърли Дарнел, който явно намери точните думи да вбеси Грейди.
Грейди сви юмруци и лицето му почервеня толкова, че Сторм се уплаши. Ръцете му бавно пропълзяха напред и спряха на сантиметри от кобура.
— Хайде, Размирнико, даже ще те оставя да стреляш пръв. Тоя път не съм пиян, пък и напоследък се поупражнявах. За малко бях с бандата на Далтон.
— Грейди! — Гласът на Сторм рязко го отрезви. Не беше лесно да оставиш такъв жалък подлец като Дарнел да те нарича страхливец и нищо да не му направиш. Той вдигна към Сторм поглед, изпълнен със съжаление и извинение и пак се обърна към натрапника.
— Не му е нито времето, нито мястото, Дарнел. Жена ми е бременна и няма да й е приятно да гледа как те застрелвам.
При тези думи земята се разтвори под краката на Сторм. Нищо ли назначи за Грейди дадената дума? Защо не може просто да се обърне и да отмине? И какво, че са го нарекли страхливец? И двамата знаеха, че Грейди не е страхливец и само това имаше значение. Дарнел няма да смее да извърши хладнокръвно предумишлено убийства. Шерифът на Гътри много държеше на спокойствието и Дарнел със сигурност щеше да увисне на въжето за убийство.
— Значи ще ставаш татко, а, колко трогателно — подигра се Дарнел, явно безразличен към думите на Грейди. — Назови мястото и часа, Размирнико.
Грейди се замисли за малко и каза:
— По залез, зад кръчмата. Искам първо да откарам жена си у дома.
— О, боже! — Сторм се хвана за корема, тъй като бебето вътре се размърда. Защо трябваше да се случи това сега, когато са толкова близо до щастието?
— По залез — съгласи се Дарнел. — И не закъснявай, че ще дойда да те търся. — Той се ухили цинично на Сторм и се отдалечи.
Грейди се покачи на седалката.
— Добре ли си, скъпа?
— Как можа! — изпищя Сторм съвсем разстроена. — Нищо ли не значи думата ти? Ти обеща! Мразя те, Грейди Страйкър! Ненавиждам те заради това, което причиняваш на мен, на Тим и на нероденото си дете!