Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм се захвана пак с работата си. Извади сладкиша от фурната и го остави на перваза да изстива. Махна си престилката и изтича навън да отиде при семейството си. Погледна през рамо назад, за да се убеди, че няма опасност сладкишът да падне, и усети прилив на гордост. На мястото на малката хижичка, в която живяха няколко години след раждането на Чад, Грейди бе издигнал чудесна голяма къща. Всъщност, малко й стана мъчно, когато разрушиха хижичката, но новият дом въплъщаваше всичките й мечти.
Къщата беше двуетажна, с четири спални, истинска баня с канализация, дневна, вестибюл и голяма просторна кухня, с отделен килер, където държаха семейните запаси. Грейди бе издигнал няколко пристройки и бе надяваше един ден да отглеждат повече добитък, стига да могат да си го позволят. Естествено, ако от кладенците излезеше нещо, вече няма да се притесняват за нищо.
След като скакалците унищожиха първата им реколта, последваха няколко гладни години, но това не разколеба Грейди. Той засяваше отново и отново и накрая се замогнаха. Геолозите откриха нефт в Тексас и се насочиха към Оклахома. От първия кладенец бликна нефт през 1905 и когато геолозите от голямата сондажна компания се обърнаха към Грейди за разрешение да поставят сонди в негова земя, той прие с неохота. Пробите бяха толкова обещаващи, че изкопаха още три кладенеца. Сега изглежда търпението им щеше да бъде възнаградено.
— Сторм, сондьорите казват, че е въпрос на минути от номер едно да бликне! — извика Грейди тържествуващо, като я видя да тича през полето. Цялото семейство се събра около огромната сонда в очакване на великото събитие. — Ако са прави, ще станем богати, колкото не сме и мечтали.
— Децата ще могат да учат в най-добрите колежи и ще имат всичко, което поискат.
Грейди разтвори ръце, тя се хвърли в прегръдката му и той здраво я притисна към стегнатото си силно и жилаво тяло.
Останала без дъх, Сторм потъна в топлите му обятия, вкусвайки споделената близост с мъжа, който се бе превърнал в голямата любов на живота й.
Никога нямаше да престане да изпитва нужда от този невероятен мъж, от прегръдката му. От минутата, в която сложи оръжие и обеща да не прибягва до насилие, не й беше дал никакъв повод за съмнение.
— На децата не им трябват пари, за да са щастливи — рече Сторм и буйно го прегърна. — Ти ги правиш смели, даваш им обичта си и ги учиш на уважение.
В очите на Грейди се появи подозрителна влага, когато я погледна.
— А ти, съпруго на моето сърце, правиш живота ни необикновен.
Думите му още не бяха заглъхнали и от дълбоките земни недра се дочу заплашителен тътен, който разтърси земята под краката им.
— Идва! Дръпнете се, ще има нефтен фонтан! — извика един от сондьорите.
Хората се пръснаха във всички посоки, а бученето се усили. Грейди хвана Сторм за ръка и я дръпна назад, извика и на децата да стоят настрани.
С мощен рев гръмотевична струя тъмна течност бликна, като едва не разруши сондата. Сторм усети по кожата и по дрехите си тежки капки и погледна надолу. Очакваше да види мазна черна утайка. Вместо това видя нещо като кална вода.
— Грейди, какво е това? Прилича на мръсна вода.
— Спокойно, скъпа — предупреди я той, без да откъсва очи от изригващата струя. Изведнъж нададе мощен рев, сграбчи Сторм и я завъртя, като се смееше гръмогласно. — Гледай, Сторм, гледай нагоре!
Сторм вдигна очи и лицето й веднага се покри с тлъст мастилен слой. Хвърли поглед на Грейди и видя, че неговото лице е така зацапано от черната утайка, че се виждат само зъбите и бялото на очите му. Радостен вик посрещна мощната струя нефт, бликаща високо в ясното небе на Оклахома, гъста и черна като най-тъмна нощ.