Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Обичам бебето, което ми направи, почти толкова, колкото обичам и баща му — или баща й. — Сторм се изкиска. — Надявам се, че искаш една-две дъщери.
Грейди се усмихна с искрено удоволствие.
— Поне ще те прибера вкъщи преди пътуването да е станало опасно за теб. Но не мисли, че ще те оставя на мира. Отсега нататък ще бъдем напълно откровени един с друг. Още ми е криво, дето научих за бременността ти от друг, а не от теб — опитваше се да звучи строго, но му беше изключително трудно със седналата в скута му Сторм, гола, както я е майка родила.
— Грейди, за Смеещия се ручей…
— Не искам да говоря за Смеещия се ручей. Връщам я в резервата и тя повече няма да се меси в живота ни. Но най-много, скъпа, ми се иска да те любя. Последните няколко дни животът ми беше ад.
— Вратата на стаята ми не беше заключена — възрази Сторм. — Можеше да дойдеш по всяко време.
— Трябваше да взема някои решения и не ми беше лесно. След смъртта на Лятното небе се страхувах отново да обикна. Да загубиш човека, когото обичаш, е много болезнено. По-лесно беше да затворя сърцето си за всички чувства, освен за яростта и отмъщението. Порових се в душата си и разбрах, че отново мога да обичам, когато става дума за теб. За първи път от години в душата ми цари истински покой. Уакантанка беше прав. Ти си моят покой.
Очите на Сторм се навлажниха и в гърлото й заседна буца. Не можеше да говори, но се притисна по-плътно в обятията му и въздъхна, изпълнена със задоволство.
Силна страст завладя Грейди и той простена дълбоко. Тялото на Сторм беше топло и пламенно и толкова дяволски изкусително, че желанието да я люби, превръщаше кръвта му в течен огън. Устата му пресрещна нейната, докато я обръщаше по гръб. Езикът му навлезе дълбоко, опитваше вкуса й, изискваше тя по същия начин да отговори на жаждата му. Устните му докосваха притворените й клепачи, извивката на скулите й, нежната й шия. Той наведе глава и засмука гърдите й, дразнейки тъмните зърна с грубия влажен край на езика си, докато от устните й се изтръгна вик на удоволствие.
В отговор тя се виеше под него, измъкна ризата от панталоните му от нетърпение да го види съблечен. Той й помогна, отхвърляйки дрехите от себе си. Тя го гледаше с премрежени очи. Когато остана гол, тя го застави да легне и прокара ръце през стегнатия му гръб, по прешлените на гръбнака му, след това отново се върна да погали изопнатите жили на врата му.
— О, скъпа, харесва ми да ме докосваш. Боже, ръцете ти…
Ръката й спря на корема му и пръстите й загалиха твърдия му член. Той си пое въздух на пресекулки.
Грейди се страхуваше, че ще загуби контрол и неохотно я спря, но тя продължи да изследва плътта му. Кожата му сякаш подскачаше под докосванията на пръстите й. В отговор той разтвори краката й и плъзна ръка между бедрата й. Започна да я гали и чу как тя тихо пое въздух. Пръстите му проникнаха в нея и й доставиха несравнимо удоволствие. Когато устата му замести пръстите, тя просто спря да диша. Опита се немощно да протестира, но безрезултатно — езикът на Грейди сладостно шибаше влажните листенца, отворени към него като цвете към утринното слънце. Силен екстаз я изпълни, зашемети я и я понесе на пухкавите облаци от невероятни усещания. Вече не се състоеше от кръв и плът, беше само дух без материя. Когато първите тласъци на Грейди я изпълниха, тялото й отвърна, като се обви около него, сякаш искаше да запамети формата и големината му. Тя вдигна очи и видя, че той я гледа. Лицето му беше застинало и напрегнато, очите — потъмнели от неистова страст. Напрежението издуваше бузите му, очертаваше вдлъбнатините под тях, устата му изглеждаше непоколебима. Тя затвори очи.
— Не — каза пламенно той. — Погледни ме. Искам да знаеш как ми въздействаш.
Тласъците му станаха по-чести. Сторм се задъхваше, почти изпаднала в забрава от необходимостта да достигне върха. Наклони бедра и ги задвижи в ритъма на неговите тласъци, посрещайки обезумялата им сила с всеотдайността на своите. Очите й останаха отворени, не само защото Грейди я помоли да го гледа, но и защото се възбуждаше от напрегнатата красота на лицето му и израза на първична страст. Наслаждаваше се на момента, когато някъде дълбоко в нея се зароди и бързо нарасна оргазмът й. Устата на Грейди погълна вика й, когато семето му се изля в утробата й.
Зачервен и задъхан, той остана легнал върху Сторм, докато премина и последната сладостна тръпка. Кожата му бе толкова чувствителна, че би се заклел, че нажежени до бяло искри танцуват по нервните му окончания. След няколко мълчаливи минути дишането им се успокои и пулсът им се нормализира. Грейди се надигна и легна до Сторм.