Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Черните му очи проблеснаха, той наведе глава и бавно и с наслада допря устни в основата на шията й.
Тя опита да се дръпне. Летящия орел чувстваше напрежението й, усещаше туптенето на пулса й върху устните си, трескавия плам на кожата й и сърцето му се разтопи. Хареса му откритието, че Смеещия се ручей не е толкова безразлична към него, колкото се преструва.
— Харесва ли ти, малката ми?
— Не! Не и с теб! — отвърна Смеещия се ручей не съвсем уверено.
Летящия орел се засмя.
— Ами това?
Устните му пропълзяха нагоре, преминаха по шията и бузата й и накрая се притиснаха твърдо и настоятелно към устата й.
Това бе първата целувка на Смеещия се ручей и тя простена в отговор на вълшебното докосване на горещите му устни. Във вените й потече огън и за момент тя забрави, че не Тъндър, а Летящия орел я целува. Целувката сякаш щеше да продължи вечно. Смеещия се ручей се замая и главата й се завъртя. Той я пусна и тя падна обратно върху него. Гледаше го учудено, без да се опитва да се отдръпне.
— Смеещ се ручей — простена Летящия орел, — не можеш да си представиш откога чакам този миг. Обичам те от много години. Беше мъчително да те чакам да пораснеш.
Смеещия се ручей преглътна конвулсивно, защото почувства ръцете му да докосват гърдите й, както никой мъж не ги бе докосвал преди. А когато се плъзнаха надолу да обхванат задните й части и да я притиснат по-плътно, тя усети твърдия натиск на мъжествеността му да допира нежно заобления й стомах.
— Ти ми принадлежиш, малка моя. Отсега нататък ще забравиш Тъндър. И ако пак се влюбиш в някой друг, ще те набия! Добре го запомни!
Смеещия се ручей мълчаливо кимна, стресната и очарована от промяната в Летящия орел. Очите й се ококориха, когато я грабна на ръце и я занесе зад една преграда, където не можеха да ги видят. Тя силно въздъхна. Той я постави върху купчината прясно сено, донесено сутринта и коленичи до нея.
Деветнадесета глава
Грейди излезе от обора вбесен, видът му предвещаваше буря. „Как смее Сторм да пази в тайна нещо толкова важно като бременността?“ — фучеше ядосано. От пристигането му бе имала предостатъчно време да му съобщи, че ще става баща. Но най-много го ядосваше това, че не му каза нищо дори когато специално я попита иска ли деца. Мълчанието й го накара да мисли, че тя не желае деца от него. Опита се да овладее гнева си, преди да влезе в къщата, но отсечените стъпки и яростта, изписана на лицето му, го издаваха.
Шанън го видя как пресече гостната и стомахът й се сви. Изтича след него.
— Почакай, Грейди! Нещо ядоса ли те?
— Къде е Сторм, мамо?
— Преди няколко минути я изпратих горе да си почине. Нещо спешно ли е?
— Мисля, че да. — Лицето му беше неумолимо, а устните — стиснати.
— Сторм ли е направила нещо, което те е ядосало?
— Може така да се каже, мамо. Защо аз последен научавам, че жена ми е бременна? И ти си знаела, нали? Предполагам, че и татко знае.
Шанън пребледня. Разбираше, че Сторм греши, дето крие състоянието си от Грейди, но се надяваше, че тя ще му каже, когато сама реши. Явно, синът й бе узнал от другиго и бе изпаднал в ярост, че умишлено крият от него.
— Знаем, сине, и много скоро Сторм щеше да ти каже. Сигурна съм. Не отивай при нея сега. Успокой се, преди да се срещнете.
— Извинявай, майко, това не търпи отлагане. — Той се завъртя и заизкачва.
— Никога няма да ти простя, ако нараниш Сторм — извика Шарън подире му.
Грейди направо се вкамени. Извърна се бавно и погледна майка си.
— През последните години, мамо, не съм ти дал много поводи да се гордееш с мен, но никога няма да падна толкова ниско, че да тормозя жени. — Обърна се и продължи нагоре.
Сторм беше сама в стаята си. Съблече си роклята и фустата и се просна на леглото. Напоследък се изморяваше по-лесно, а и следобедната жега я потискаше. Усети хладните чаршафи под бузата си и затвори очи. Но колкото и да се мъчеше да заспи, мислите за Грейди не я оставяха на мира. Ако продължаваше да я отбягва, щеше да й се наложи да го издири и да му каже за детето. Скоро състоянието й нямаше да бъде тайна за никого.
Коремът й вече не беше плосък. Там, където преди беше леко хлътнал, сега личеше малка издутина. Гърдите й бяха наедрели и някак чувствителни при допир. Но най-много се бе променила тънката й талия. Беше поне с пет сантиметра по-широка, отколкото преди бременността, така че вече се бе наложило да отпусне роклите си. Ясно й беше, че ако през последните дни бяха имали интимни контакти с Грейди, той щеше тутакси да забележи промените.