Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Грейди бе изпратил телеграма с датата и приблизителния час, когато ще пристигнат, и Мейбъл Мартин бе приготвила цяло пиршество по случай завръщането им. Докато Грейди, Тим и Сторм се наслаждаваха на храната, Мейбъл и Клем опаковаха багажа си. На Сторм й се стори, че по лицето на Мейбъл пробягна тъга, когато за последен път огледа уютната къщичка.
— Госпожо Мартин, чудесно сте се грижили за фермата — рече Сторм искрено. — Грейди е имал голям късмет, че е срещнал вас и сина ви.
— Моля, наричайте ме Мейбъл. За мен беше удоволствие, госпожо Страйкър. Ние разбираме от фермерство, но когато Хал почина, нямахме пари да поддържаме собствената си ферма. Клем работи много, но земята ни не беше хубава като вашата и той не смогна да разоре достатъчно акри, за да си изкараме прехраната. Продадохме я на спекулант на половин цена. Всичко бих дала да имаме място като това — добави тя печално.
— Имам предложение — рече Грейди. — Както знаете, Сторм имаше парцел до моя, преди да се оженим. Наемници изгориха къщата й, но кладенецът е непокътнат. Мога да ви заема част от тази земя, а ще ми платите, като Клем работи известно време за мен. Вие пък ще можете да помагате на Сторм, защото тя очаква първото ни дете. Единственото неудобство е, че няма друго жилище.
Кафявите очи на Мейбъл развълнувано заблестяха, докато обмисляше предложението на Грейди.
— Какво смяташ, сине? — обърна се тя към Клем, застанал до нея. Беше едър и силен седемнадесетгодишен момък, целият само мускули, но му трябваше наставник. Това беше и една от причините, поради които се наложи да продадат фермата си. Момчето имаше нужда някой да му казва какво да прави.
— По-добре, отколкото да живеем в града, мамо — рече Клем. — От мене няма да излезе добър търговец. Дори не съм сигурен дали парите от фермата ще стигнат да започнем нещо ново. Но ако Грейди ни даде земя, с тях ще можем да построим нова къщичка — добави въодушевено.
— Чудесно ще бъде да има друга жена наблизо — рече Сторм с блеснали очи. Предостави на Грейди да реши как ще е най-добре.
— Значи всичко е наред — каза Мейбъл и подаде ръка на Грейди да скрепи сделката.
— Идете с фургона в града — предложи той. — Когато се върнете с материали, аз ще ви помогна да построите къщата. А твоята помощ във фермата, Клем ще ми дойде тъкмо навреме. Като гледам житото, след няколко дни ще е готово за жътва.
Сторм не помнеше откога не е била така доволна. Грейди и Клем работиха неуморно, за да издигнат просторната едностайна къща, която щеше да подслони майката и сина. Когато я завършиха, Клем отиде в града с фургона да докара мебелите им, струпани в някакъв празен склад след продажбата на земята. Сторм помогна на Мейбъл да ушие завеси. Мейбъл бе очарована от резултата и изрази благодарността си за предоставената им възможност да живеят и работят така, както мечтаеха.
Два дни след това Грейди отиде в града и се върна горд собственик на комбайн. Сторм се уплаши, защото реши, че такава машина трябва да е ужасно скъпа.
— Грейди, откъде взе пари да купиш това чудо? — попита Сторм с опасение, гледайки комбайна. — От баща си ли взе назаем?
— Още не съм я платил, скъпа. Изтеглих заем от банката срещу добрата ни реколта. Така се прави. Ще я платя, когато продадем житото.
— Ами ако нещо стане с него? — запита загрижено Сторм.
— Нищо няма да стане, сърце мое — рече Грейди и я гушна. — Как е бебето днес? — ръката му се спря на издутия й корем, после се плъзна нагоре и докосна гърдите й.
— Грейди Страйкър, не променяй темата — отвърна Сторм и отмести ръката му. — Бебето расте с всеки ден, както добре знаеш.
— Къде е Тим? — огледа се Грейди за сина си.
— Днес помага на Клем. Мейбъл обеща да му опече сладки.
— Сами ли сме? Ако сме сами, имам чудесно предложение за прекарване на следобеда. — Ласките му станаха по-настойчиви.
Сторм се засмя.
— Грейди…
Внезапно застина, заслушана в нещо неясно.
— Какво е това?
Грейди също го чу. Звукът беше характерен — някакво нарастващо бръмчене. После сякаш слънцето изчезна и небето потъмня. Шумът стана оглушителен и огромен облак затули светлината. Само че не беше облак, бяха…
— Боже мой! Скакалци!
Двадесета глава
Сторм гледаше притъмнялото небе с нарастващ ужас. Беше чувала за скакалците, но нямаше представа, че се появяват на огромни ята с десетки хиляди, прелитащи през небето като предвестници на нещастия. Когато твърдата разрушителна маса връхлетя зрелите житни класове, Сторм разбра защо Грейди така се разстрои. Внезапно бръмченето на летящите насекоми се смени със звука от хрупането на безброй малки челюсти, поглъщащи посевите.