Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Прегръдката и целувката им бяха плод на отчаянието. Грейди я вдигна и я отнесе в спалнята. Съблече я бавно и я люби с такава нежност, че накрая очите й се наляха със сълзи.
— Толкова те обичам, Грейди — рече тя задъхано.
— О, скъпа, с теб се чувствам страхотно. Знам, че не мога да се сравня с Бъди, но ми се иска никога да не изпиташ дори капчица съжаление, че се омъжи за мен.
— Бъди е само далечен спомен от миналото. Ти си моят живот, моята любов и бъдеще. — Грейди плътно я притисна.
— Надявам се никога да не ти дам повод да си промениш мнението.
След два дни върнаха комбайна. Тъй като посевите бяха унищожени, вече нямаше нужда от подобна машина. Сторм видя, че Грейди едвам се раздели с него, но ако догодина имат реколта, могат тогава да си купят нов. Грейди донесе от Гътри много новини.
— По цялата земя на Чероките не е останала нито една незасегната нива. В града спекулантите преуспяват, изкупуват стопанства от мизерстващите собственици. Може Нат Търнър вече да го няма, но мнозина като него заеха мястото му. Срамота, добри стопани да се оставят на милостта на безскрупулни хора заради нашествието на скакалци. Догодина може да е суша, или силни дъждове, или някое друго природно бедствие. Повярвай, скъпа, направо е чудо, че има и оцелели заселници.
Грейди и Клем се захванаха да събират добитъка от околните хълмове, за да го откарат на паша долу в стърнището, останало след скакалците. Грейди много се зарадва, като видя, че родените през пролетта и лятото телета са увеличили стадото почти двойно. След няколко дни той чу, че в Гътри военните изкупуват добитък за околните фортове. Каза на Сторм, че отива в града да сключи договор с началника по снабдяването за продажба на техните крави. Сторм спомена, че й трябва плат за пелени и Грейди й предложи да отиде с него. Тя прие на драго сърце и оставиха Тим при Мейбъл и Клем. Преди да тръгнат Тим ги помоли да му разрешат и да преспи при семейство Мартин.
Гътри, както обикновено, беше претъпкан. Грейди остави Сторм пред магазина и се отправи към малкия офис, където началникът по снабдяването купуваше добитък. Почака на опашка, докато му дойде редът, и когато накрая се добра до лейтенант Мърфи, сключи сделката без много пазарлъци. Мърфи насрочи идването на човек за оглед на покупката след два дни и Грейди изпита чувство на изпълнен дълг. Слава богу ще имат пари да изкарат зимата. Докато се роди бебето напролет, нивите ще бъдат засети и добитъкът ще се плоди.
Грейди отиде да вземе Сторм от магазина, но тя още не беше свършила и той тръгна към кръчмата. Отдавна не беше пил в мъжка компания. „Със Сторм трябва да се запознаем с околните заселници“ — реши той, влизайки в задимения Уисл Сток Салун срещу колониала. Поръча си бира и се облегна на бара, за да огледа заведението. Не се различаваше особено от всяка друга кръчма, в която бе влизал в пограничните градове на Запада.
Мъжът вдясно от него беше погълнат от разговор със съдържателя и Грейди погледна наляво. С учудване констатира, че човекът го гледа втренчено. Приличаше на скитник, същият, като всички други безименни, безлични скитници, които Грейди бе срещал из кръчмите, подобни на Уисл Сток. Беше облечен в мръсни, смачкани дрехи и от него се носеше воня. Долната половина на лицето му беше покрита с няколкодневна брада, а над тъмната му рошава коса се мъдреше сплескана широкопола шапка.
— Май те познавам отнякъде, господинчо. — Малките му очички се присвиха замислено, докато изучаваше лицето на Грейди.
Грейди повдигна рамене и не подхвана разговора. Едно време бе срещал стотици такива мъже и вече не искаше да има нищо общо с тях.
— Може — каза и се обърна настрани.
Но мъжът не се предаваше лесно.
— Не съм свършил с тебе, господинчо. — Той сложи ръка върху рамото на Грейди и го обърна към себе си.
Грейди се напрегна, почувствал тутакси, че скитникът си търси белята. Никога ли нямаше да се откъсне от насилническото си минало?
— Как те викат, господинчо? Аз съм Дарнел, Слейд Дарнел. Знам, че съм те виждал някъде.
— Казвам се Грейди Страйкър и наистина не вярвам да сме се срещали преди. Имам чифлик на десет мили западно от града.
— Хм, заселник. Това е адски интересно. Не знаех, че и индианците ставали заселници. Ти доста ми приличаш на някого, когото май познавам.
— Съжалявам, Дарнел, бъркате. Не се познаваме. — Той допи бирата си наведнъж. — Е, по-добре да вървя. Жена ми ме чака в магазина. До скоро, Дарнел.
— Да, пак ще се видим, Страйкър.
Грейди излезе от кръчмата възможно най-бързо, но така, че да не прилича на бягство. Докато Дарнел говореше, той изведнъж си спомни къде се бяха срещали. Беше в Лонг Бранч Салун в Дожд Сити, Канзас.