Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Нали не те нараних?
— Не съм забелязала — въздъхна Сторм замечтано. — Никога не съм подозирала, че любенето е толкова прекрасно.
— Така е с любим човек.
— Обичах Бъди, но… Ами с него никога не съм изпитвала такова дълбоко задоволяване, каквото изпитвам с теб. По едно време се чувствах виновна за това, но вече не. Обичах Бъди по съвсем друг начин.
— Сторм?
— Мм?
Грейди легна по гръб и я вдигна върху себе си. Косата й падаше като блестяща завеса по лицето и раменете й. Ръцете му леко докоснаха гърдите й.
— Умори ли се?
Сторм се ухили дяволито.
— Какво си намислил?
— Искам те отново. Този път ти бъди отгоре — той хвана бедрата й и здравите му ръце я повдигнаха. — Вземи го и го вкарай в себе си. — Едва не свърши, когато тя го хвана и го намести. — Прави каквото искаш.
Тя помръдна внимателно и Грейди я последва. Тя се надвеси над него и му подаде гърдите си. Той взе едното зърно в уста и го засмука с коварна настойчивост. Изключителното удоволствие нарасна, когато започна да мачка гърдите й и да прониква в нея на тласъци. Устата му шепнеше в нейната, повтаряше името й, докато горещата сладка страст се надигаше в него. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и надолу по корема и спряха там, където телата им се сливаха. Той погали мъничката чувствителна пъпчица между бедрата й и Сторм се изви, отметна глава и извика от удоволствие. Под нея Грейди се разтресе и достигна собственото си облекчение.
Все още задъхана, Сторм се надигна и се строполи до него в леглото. Ако преди не се умори, сега беше напълно изтощена.
— Трябва да се изкъпя — рече тя и смръщи нос. — Мириша, като че ли съм…
— Като че ли си се любила. Миришеш прекрасно.
— Ти си непоправим. Не знам как ще се оправям с тебе през следващите стотина години.
— О, мила — простена Грейди и я притисна до себе си. — Ако продължаваме така, аз ще свърша след първите петдесет. Заспивай, скъпа. Ще те събудя за вечеря.
Когато малко по-късно излезе от спалнята, Грейди с изненада видя Шанън да крачи неспокойно около стълбите.
— Майко, още ли си тук?
— Не можех да се отдалеча — рече Шанън, търсейки по лицето на Грейди намек за това, което се беше случило горе. — Мислех… че… може би Сторм ще има нужда от мен?
Грейди се засмя и прегърна майка си през тесните рамене.
— Казах ти, че няма да сторя нищо на Сторм. Обичам я прекалено много, за да я нараня.
Шанън плесна с ръце.
— О, Грейди, наистина ли? Толкова се притеснявах. Знам, че се ядоса, но бях сигурна, че Сторм скоро ще ти каже за бебето. Щастлив ли си? Време е Тим да си има братче или сестричка.
— Да, мамо, щастлив съм. И понеже тъй и тъй си чакала, нека ти кажа също, че със Сторм се разбрахме. Ще си тръгнем скоро, преди пътуването да стане опасно за нея. А и житните поля ме чакат да ги ожъна, и фермата иска работа.
— Знаеш, че ние с баща ти много бихме се радвали да останеш в Мирната долина. — Грейди отвори уста да заговори. — Не, недей да казваш нищо. Зная какво изпитваш към фермата си. Когато с Блейд се установихме тук, изпитвахме същото към Мирната долина. Щом поддържаме връзка, ще съм спокойна.
— Никога вече няма да ви изхвърля от живота си — рече искрено Грейди. — Искам да ни дойдеш на гости, когато се роди бебето. Сторм ще има нужда от теб.
— Там ще съм, сине. Разчитай на мен.
Грейди направи план за заминаването им. Макар че Шанън и Блейд щяха да й липсват, Сторм възторжено очакваше завръщането вкъщи и раждането на детето. Единствено Смеещия се ручей внасяше фалшива нотка. Сторм още не можеше да се примири с мисълта, че красивата индианка ще пътува с тях, дори и за малко. За щастие, този проблем се разреши два дни преди заминаването им. Летящия орел и Смеещия се ручей отидоха при Грейди. Самодоволна усмивка озари, красивото лице на Летящия орел и той обяви:
— Смеещия се ручей няма да дойде с вас, когато си тръгнете от Мирната долина.
Грейди го изгледа с изненада.
— Разбира се, че ще дойде. Ще я върна в резервата.
— Не, Тъндър, не ме разбра. Ти вече не отговаряш за Смеещия се ручей. Мое задължение е да я заведа жива и здрава вкъщи.
Грейди объркано премести поглед към индианката, която стоеше малко зад Летящия орел със сведен поглед.
— Какво става, Смеещ се ручей? За какво говори Летящия орел?
— Смеещия се ручей ми обеща да се омъжи за мен — рече Летящия орел, преди тя да успее да отговори. — Когато се приберем в резервата, ще ни обявят за мъж и жена по законите на племето. После ще се върна в Мирната долина и тя ще дойде с мен. Суифт Блейд обеща да ми запази мястото и ни предлага старата къща на Скачащия бик и Сладката трева. Много съм доволен от щедрото му предложение.