Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сякаш в отговор на мислите й вратата се отвори и в стаята влезе Грейди.
Тя не забеляза заплашителното му изражение, защото радостно извика името му. Чак когато затръшна вратата зад себе си и пристъпи към леглото й, тя видя, че нещо не е наред.
— Какво има, Грейди? Ядосан ли си?
— Може да се каже.
— И за какво?
— О, ей сега ще научиш. Но първо се съблечи.
— Какво?
— Чу ме. Съблечи си дрехите — до една. Устата й пресъхна.
— Ако искаш да се любим, просто ми кажи. Какво има? Никога не съм те виждала такъв.
— Никога не съм бил толкова ядосан. Ще се съблечеш ли или да го направя аз?
По гърба на Сторм пролазиха тръпки от страх. Май се досещаше какво е ядосало Грейди. Зае се да сваля бельото си чорапите и ризата. Легна гола и уязвима под проницателния му поглед. Стори й се, че забеляза пламъче в очите му. Но то бързо изчезна, изместено от надигащ се гняв. Тя подскочи от изненада, когато той се наведе и сложи голямата си груба ръка върху издутината под ребрата й.
— Защо не ми каза? Побеснях като научих от други хора, че ще ставам баща.
— Исках да ти кажа. Наистина смятах.
— Кога? След като сам разбера?
— Ако не ме беше отбягвал, да съм ти казала още преди няколко дни. — Гласът й постепенно се извисяваше. Как се осмелява да й се гневи, та тя изобщо не е виновна. Щеше да му каже в подходящ момент.
— Кога ще стана баща? — попита той с глас прекалено спокоен, за да й хареса. Ледената му сдържаност я плашеше повече от гнева му.
— След шест месеца.
— Разбирам. И какво щеше да правиш, ако се бях върнал сам в Оклахома, както настояваше?
Сторм упорито вирна брадичка.
— Щях да се оправя. — Внезапно отблъсна ръката му и скочи. — И си махни ръцете от мен. Няма да ме уплашиш. Може да си страшен за големите разбойници, но не и за мен.
Грейди се олюля, разтърсен от думите на Сторм. Мили боже, толкова ли ниско е паднал, че да заплашва бременни жени?
— Не се бой, Сторм — рече вече по-сдържано. — Просто искам да разбера защо пазеше бременността си в тайна от мен. Да не си помислила, че няма да искам детето?
— Не знаех какво да мисля — призна Сторм разтреперана. — Нали ти казах, смятах, че вече не ме искаш. Като се появи в Мирната долина със Смеещия се ручей разбрах, че предпочиташ нея. Ако ти кажех за бебето, нещата само щяха още повече да се усложнят.
— За последен път повтарям: никога не съм те карал да ме напускаш. Не съм изричал това, което смяташ, че си чула. Бях ранен и безпомощен, а ти ме изостави. Смеещия се ручей се грижеше за мен и за Тим. Винаги съм те искал, Сторм. Много преди да се запозная с теб Великия Баща предрече, че трябва да срещна и обуздая бурята, за да намеря покой. Вярвам, че той говореше за теб. Каза още, че гръмотевицата може да съществува само в лоното на бурята.
— Не разбирам — тихо рече Сторм. В сърцето й проблесна надежда, но все така силно й се искаше да чуе онези думи от Грейди. Толкова дълго беше чакала.
— Мисля, че разбираш, скъпа — призна Грейди в момент на рядко откровение. Намести се в леглото до нея. Гласът му пресекваше от вълнение. — Знам, че никога няма да заместя Бъди, но, по дяволите, Сторм, обичам те. Знам, че първият ти съпруг има особено място в сърцето ти, както Лятното небе в моето. Но след като те срещнах, започнах да разбирам, че тя е била моята юношеска любов. Ти си любовта на моя живот.
Сторм толкова се изненада от признанието на Грейди, че гласът заседна в гърлото й. Грейди я обича! Наистина я обича!
— Не можеш да си представиш колко съжалявам, че имам пръст в смъртта на Бъди. Да имаше как да го върна!
— Стига! — Сторм застана на колене и се сгуши в прегръдките му. Грейди я притисна до сърцето си. — Стореното — сторено. Разбира се, аз обичах Бъди. Той беше единственият мъж, когото всъщност познавах, беше ми приятел и спътник от детството. Но бяхме съпрузи толкова за кратко, че така и не го опознах като любовник.
— Скъпа, искам да бъда всичко за теб. И съпруг, и приятел, и любовник.
— Сигурен ли си, Грейди, сигурен ли си, че искаш мен, а не детето, което нося?
— Никога в живота си не съм бил по-сигурен.
— Ами насилието? Можеш ли да се откъснеш от насилието, с което си живял през последните години? Ако те загубя, няма да го понеса, Грейди. Прекалено много те обичам.
Сърцето на Грейди преливаше от щастие. За първи път Сторм призна, че го обича.
— Ако насилническият живот ми харесваше, нямаше да участвам в състезанието за земя в Гътри. Не отговарям за деянията на другите, но обещавам, че аз няма да предизвикам насилие. Само ми кажи, че се радваш за бебето.
Сторм обви ръце около врата му, целуна го по носа, по брадичката, по устата — навсякъде, където достигнаха устните й.