Мрак по пладне

Хирад изпитателно гледаше другите. За някои беше лесно да отговорят. Илкар само кимна, а Незнайния срещна строго погледа му, като че го укоряваше за съмнението. Самият Хирад щеше да послуша Великия Каан, стига всички Гарвани да са съгласни. Без изключение.

Уил се страхуваше като останалите, но той вече си бе изпатил от неочаквана среща с демон. Щом помисли как ще се изправи срещу безбройните им пълчища, лицето му стана безцветно, а ръцете и краката му се разтрепериха.

— Може и да не опрем до сражение с тях — подхвърли Хирад.

— Но ще ги видим — смънка Уил.

— Ние ще те браним.

— Само Троун може да ме опази.

Хирад съвсем бе забравил за вълка, вероятно останал някъде навън. Значи беше задължително и върколакът да дойде с тях. Гарваните никога не се деляха преди бой. Никога.

— Ако Троун е тук, какво ще решиш?

— И аз ще се бия до вас — отвърна Уил.

Хирад кимна и изви глава към застаналите заедно Ериан и Дензър.

— Няма да издържим без вас, най-вече защото и вие сте от Гарваните, а трябва да помогнете на Илкар с този щит от мана или срещу мана, не схванах…

Взираше се в Дензър, но отговори Ериан:

— Мъчна задача и все пак ни е по силите. А и не мисля, че имаме избор.

Тя опря длан в корема си и лицето й помръкна за миг.

— Винаги има избор — подхвърли тихо Дензър.

— Като онзи с Крадеца на зората ли? — изръмжа Хирад. — Твой ред е да решиш.

— Не съм казал, че няма да дойда.

— Само че трябва да дадеш всичко от себе си, във всеки миг.

Ша-Каан слушаше мълчаливо, но сега огромната му глава надвисна над Хирад.

— Той е прав, крадецо. Никой не се съмнява в уменията ти, но ако не си готов за битка докрай, ще се превърнеш в опасна пречка за нас. Какво ще кажеш?

Дензър се наежи от чутото, обаче начумереното лице на Хирад го подтикна да се овладее.

— Нямам по-неотложни занимания — изтърси той. Драконът изви шия, за да погледне варварина.

— Е?

— Смятай го за „да“, Велики Каан — каза Хирад ухилен.

— Прекрасно. — Главата се отдръпна. — Приберете всичко от своя бивак. Няма да се връщате там.

— Ами Троун? — напомни Уил.

— Троун ли? — озадачи се драконът.

— Върколакът — подсети го Хирад. — Сега е вълк.

— Аха… — Слята поредица от картини на гора и кръв нахлу в ума на варварина. — Имах досег със съзнанието му. Гой е някъде в прохода. Ще дойде. Връзката му с теб, човеко Уил, е много силна. Също както при дракон и Драконан.

Лицето на Уил се отпусна, той кимна и се огледа.

— Иди да го намериш — предложи Хирад. — Останалите отиваме да си вземем снаряжението.

— Побързайте — нареди Ша-Каан. — Съветът ще започне призоваването скоро.