Мрак по пладне

— Нещо потръгна зле — изрече той задавено.

— При теб устойчиво ли е? — попита Керела.

— На косъм.

— Мога ли да продължа призоваването? Гласът й беше настойчив.

— Нищо друго не ни остава.

Барас смътно усещаше струйките, стичащи се по гърба му. Маната още изригваше от стълба и се разпръскваше по стените или насищаше Сърцето, на чиито запаси Съветът разчиташе.

За стария елф словата, с които Керела призоваваше демона, звучаха сякаш отдалеч, докато той впрягаше целия си опит, непреклонност и дори свирепост в задачата да задържи портала. Демоните извличаха отнякъде такава сила, че маната страховито притискаше малкия портал.

Не проумяваше защо се държат така. Може да бяха разочаровани, че Съветът ще ги принуди да премахнат Покрова. Несъмнено проявяваха и своята несговорчивост.

Но друга част от съзнанието на елфа се досещаше, че има далеч по-зловеща причина. Мъничко му трябваше, за да я налучка, но му се изплъзваше. Налагаше се да внимават.

Изведнъж натискът върху портала спря, стълбът от мана изчезна и Хейла се появи сред тях. Този път беше по-едър, лазурната синева бе толкова ярка, че отчасти размиваше очертанията му. Повъртя се бавно, кръстосал ръце и крака и изправил гръб, за да огледа Сърцето.

— Не си представях, че ще попадна тук толкова скоро — изрече демонът, без да крие досадата си.

— Поначало честта ни задължаваше да използваме Покрова за колкото се може по-кратък период — невъзмутимо отвърна Керела.

— А, значи ще говорим за премахването му, не за удължаване на срока.

— Изненадан ли си?

— Не и от искането ви, но толкова рано…

— Не ти е отредено да избираш момента, когато ще премахнем Покрова — сопнато изрече Керела.

— Обстоятелствата обаче се променят, Висша магьоснице, не е ли така?

Всички магове бяха обзети от безпокойство. Барас сви вежди. Но нали нищо не се бе променило?

— Какво се опитваш да ни кажеш?

Слава на боговете, Керела вдъхваше увереност.

— Премахването на Покрова точно сега засяга интересите ни. Ще ни причини неудобства.

Изражението на Хейла оставаше все същото, гласът му не изразяваше никакви чувства. Но с всяка дума напомняше за огромната си власт. Малцина можеха да се мерят по старшинство с него в измерението на демоните, където изобщо не цареше хаосът, описван от разпространените митове.

— Неудобства ли? — с безкрайно пренебрежение повтори Керела. — Ако позволиш да ти напомня, Хейла, премахването на Покрова не е обвързано с вашето удобство или неудобство. Това е решение, което зависи само от Съвета на Джулаца. Искаме съгласието ти, за да не е останал никой от демоните в Покрова, когато затворим портала му. Проявяваме тази любезност с надеждата, че ще се отнесеш милостиво към душите на хората, които бяха впримчени в това творение. Не можете да се възпротивите на заклинанието за премахване.

Хейла се усмихна и показа гъсто наредени зъбки, остри като игли.

— Известно ми е какви ограничения ни налага формата на маната, създадена от вас с такова хитроумие. Аз пък ви моля за отсрочка само от два дни, за да извлечем цялата полза от силата, която Покровът ни даде временно. И ние имаме врагове, с които трябва да се преборим. Ако ми дадете тези дни, всички души ще бъдат освободени.