Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Позволяваш ли да говоря? — промълви Илкар. Ша-Каан вдигна глава няколко стъпки над пода и прастарите му очи примигнаха бавно.
— Елф от Джулаца… За мен е особено интересно да те изслушам, но бъди кратък. Времето ни свършва.
— Благодаря. — Илкар застана до Хирад. — Силата, която спомена, е свързана с отдавнашно и изпитано заклинание, наречено Покров на демоните. Всички в Съвета на Джулаца имат вещина в извършването и премахването му. Уверявам те, че способностите им са достатъчни да държат здраво демоните. А и Покровът по самата си същност е ограничено творение. Демоните не могат да излязат от пределите му. Не е възможно.
Драконът помълча, дебелите рогови дъги над очите му се събраха. Горещият му кисел дъх смъдеше под клепачите и пареше в гърлата на отряда.
— В това ли вярва вашият Съвет?
— Записано е в нашите кодирани знания, структурата на маната за това заклинание е устойчива, проверена и напълно надеждна — отвърна елфът.
— Но… — гласът на дракона заехтя като погребален звън — структурата на цялото ви измерение не е устойчива. В небето ви има пробив между измеренията, а арахите… по вашему демоните имат силата да се възползват от това. И в момента Покровът им дава достъп, макар и ограничен, до Балея. В мига на премахването му ще съществува възможност да закрепят този достъп завинаги. Случи ли се това, ще застрашат и вашия живот, и нашето сродно измерение.
— Няма — завъртя глава намръщеният елф. — Това творение от мана е изцяло под властта на Джулаца. Вярно, демоните назовават катализатора за него, но иначе са принудени да създадат Покрова като продължение на тяхното измерение в Балея, ограничено от нашата магия.
Очите на Ша-Каан светнаха, Хирад съпреживя мимолетния изблик на гняв.
— Илкар, според мен не си… — започна варваринът.
— Просто обясних какво знам.
— Твърде малко знаеш! — закънтя гласът на дракона. — Покровът дава на арахите проход през вашето измерение, този стълб от мана се проточва от тяхното измерение през пустотата до друго измерение, в което не прониква засега. И само небесата знаят къде е то. Не се ограничава с достъпа до Балея, а поради отслабването на структурата при вас те получават повече мощ, отколкото можеш да си представиш… защото основните енергии на измерението ви изтичат в пустотата и арахите могат да черпят на воля от тях. Имат силата да надделеят над вашия Съвет.
— Довери му се — настоя Хирад, раздразнението на Ша-Каан го изтощаваше. — Хич не вдявам за какво говори, но си знам, че е прав.
Илкар кимна, обаче Дензър отвори уста.
— Един въпрос, Ша-Каан, ако нямаш нищо против… Главата на дракона се обърна ловко и сините очи изгледаха пронизващо човека.
— Ааа… — проточи с презрение, което долови и Хирад. — Онзи, който открадна от мен. Трябва да се радваш на късмета си, че не реших да взема живота ти в замяна. Но както ние казваме: „Щом небесата почернеят от вражески криле, ще дъвчеш и гнилите стръкове, за да подхраниш огъня си.“ Помни това, крадецо. Питай.
Хирад се озърна — Дензър пребледня, но не сведе поглед.
— Крадеца на зората беше единствената ни надежда да оцелеем…
— Не изпитвай търпението ми. Важна е кражбата, не подбудите за нея. Говори.
Варваринът въздъхна, Дензър вдиша дълбоко.
— Бих искал да знам как си научил толкова много и защо си толкова…
— Уверен ли? Защото един от най-силните ни млади дракони лежи пред прага на смъртта след сблъсък с арахите на място, където не би трябвало да ги има. Победили са го в собствения му проход към сродното измерение. Ще изпреваря следващия ти въпрос — да, това също би трябвало да е невъзможно.
— Какво ще правим, Велики Каан? — попита и Хирад. Вече се плашеше от отговора.
— Имаме един-единствен шанс, но ще се нуждая от вашата човешка сила и магия. И от вашите души.
— Ние ще бъдем примамката — промърмори Незнайния.
Ша-Каан се изсмя сухо.
— Да, но примамката ще е отровна. — Гарваните се споглеждаха и пристъпяха от крак на крак. — Ще ви обясня какво трябва да направим.
Хирад се вторачи в очите на Великия Каан. Откри не злонамереност, а неугасимо желание да оцелее и да победи. Склони глава и се приготви да слуша.
Троун доближи предпазливо отвора, откъдето лъхаше миризмата на звяра. Знаеше, че вижда нещо неправилно, и това подклаждаше тревогата му. Можеше да надникне към примигващите светлинки в отвора, но покрай него виждаше ширналата се земя. Уж заръмжа, а от гърлото му изскочи скимтене на вкоренен страх. През този отвор обаче се стигаше до човека брат… но и до звяра с плашещата миризма. Това не беше гора или равнина, нито пък вода или небе.