Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Очите на демона заискриха над ярката кожа или по-скоро над съзнателно избрания цвят на маната, в която се обгръщаше.
Барас чу как Селдейн ахна, Керела също се поколеба.
— Хейла, твоето предложение е щедро и примамливо. Дори изкушаващо. Ако не бяхме в такова положение, щях да го приема с благодарност. Но сега животът на незнайно колко хиляди жители на Джулаца зависи напълно от незабавното премахване на Покрова. При цялата ми мъка и съжаление за душите на Дийл и всички пожертвани, не мога да се съглася.
Веждите на демона се извиха като клин, лицето му се разкриви в такава ярост, че маната около него се завихри. Дъхът му внезапно изстуди Сърцето, юмруците му се разтвориха и през тях се видяха ивици чиста бяла енергия, от която отекваха писъците на човешки души, отмъкнати през портала.
— Ще се борим срещу вас, Висша магьоснице, а всички души като тези ще страдат вечно, откъснати от небесата, на които принадлежат. Те са погубени завинаги… както ще бъдеш погубена и ти, Керела от Джулаца. Аз те избирам. Ти си моя.
— Не можеш да ме докоснеш — надменно изрече Керела, макар че думите му я потресоха. — Подготви покорните си демони за премахването на Покрова. Сбогом.
Керела прекъсна връзката и Хейла изчезна безмълвно. Маната бушуваше в стълба, но Барас се бе подготвил и издържа, макар че пъшкаше, докато затваряше портала.
Сърцето притихна в първите мигове. Елфът отмести белите кичури от лицето си и изпухтя. Торвис и Вилиф се спогледаха мрачно. Ендор наруши мълчанието.
— Как тъй „ще се борим срещу вас“?
— Сигурно ще ни затруднят в премахването — каза Кордолан.
— Не, ще бъде още по-лошо — възрази Керела. — Демоните искат да докопат души и нещо им дава сила да ни предизвикват сега, защото имат опорна точка в Балея. Мисля, че ще се опитат да разрушат границите на портала.
— Какво?! — Селдейн се опули, след миг челото й се сбърчи. — Нима могат?
— Обикновено — не. Но иначе не биха вярвали, че са достатъчно могъщи да заплашват в собственото ни измерение. Очевидно сега смятат, че могат да го направят.
— Ако е така, дали да не изчакаме тези два дни? — подвоуми се Ендор. — Нека Хейла си довърши каквото му е нужно…
Торвис сърдито промърмори нещо, Вилиф беше по-твърд.
— Не, млади магистре. Ти май не си разбрал за кои врагове, говореше Хейла. Подозирам, че след два дни демоните ще бъдат толкова силни, че ще пометат ограниченията, наложени на заклинанието. Може би Хейла се ядоса, защото не е убеден, че в момента ще успеят.
— Така е — подкрепи го Барас, — а и след два дни още хиляди хора биха умрели в Покрова. Не можем да чакаме.
— Но предложението му… — запъна се Ендор.
— Лъжа — решително го прекъсна Керела. — Стига, приятели. Ако се бавим, рискът от провал нараства. Съединете усилията си с мен около свещта от мана и бъдете непреклонни. Не можем да си позволим малодушие, иначе не западняците, а демоните ще господстват в Джулаца. А след това и в цяла Балея.
Гарваните застанаха в защитен ред, за да пазят гърба на Ша-Каан, а той — техните. Той щеше да брани три четвърти от кръга, те — останалата четвърт. От двете страни на Хирад стояха Незнайния и Уил, до когото пък дебнеше Троун. Зад тях Илкар, Ериан и Дензър бяха готови за заклинание по знак от Ша-Каан.
Не можеха да почувстват движението на прохода, но драконът ги увери, че доближават Джулаца, а той просто чака подходящия момент да проникне през Покрова.
— Ще узнаете, когато докоснем Покрова на демоните — каза им драконът. — Стените на тази зала ще се разтърсят, вие ще се олюлеете. Ще се опитам да прокарам устойчив път, но трябва да ударим в сърцевината на силата им, ако искаме да ги спрем и да дадем възможност на вашите магове да премахнат Покрова.
— Кога? — попита Хирад.
— Скоро. Те вече се подготвят. И вашето заклинание би трябвало да започне след малко.
— Преди това нека ви напомня в какво ще се състои заклинанието — намеси се Илкар. — Ще създадем Студена камера чрез обвивка, в която маната не може да протича. Ще я поддържаме чрез източване на мана от своите запаси и това ще бъде изтощително. Студената камера няма да възпре демоните, но ще им навреди още с влизането и ще отмаляват много бързо. А липсата на потоци мана около оръжията ще ви позволи да им нанасяте рани, но не е лесно да ги убиете, затова просто ги отблъсквайте. Ще оцветим щита в бледозелено. Ще виждате през него, но не прекрачвайте навън, иначе оръжията ще станат безполезни и ще загубите душите си.