Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Пътят към Великия Каан.
Гласът на дракона прошепна в съзнанието му:
— Чудесно, Хирад, отличителните ти белези са силни. Доведи спътниците си.
Варваринът не би могъл да налучка какво чувстваше, но беше близо до възторга, главата му олекна, мускулите му се наляха с жизненост, сърцето му се разтуптя от радост. Забравяше тревогата си. Ша-Каан беше тук.
— Пак същото, а? — каза Илкар до рамото му без изненада, дори малко отегчен.
— Но този път срещата ни ще протече по-лесно, като между приятели — обеща Хирад.
— Е, поне нищо няма да бъде откраднато, в това съм сигурен.
Незнайния спря мълчаливо от другата страна на Хирад с помръкнало лице и угаснали очи.
— Като в доброто старо време, нали? — усмихна му се варваринът.
— Не съвсем.
Незнайния прекрачи пръв към прохода, но Хирад почака, защото Дензър и Ериан минаха зад правоъгълника.
— Брей, че интересно! — отрони тъмният маг. — От тази страна те виждам през него, но не мога да провра ръка и да ти помахам. Сякаш съществува само докато го виждаш ти. — Дензър се върна при Хирад. — Хайде да опитаме нещо…
— Щом искаш — сви рамене варваринът.
— Обиколи го и ти, а аз ще стоя тук. Хирад тръгна, но спря след две крачки.
— Ей, тук има нещо сбъркано. Проходът се бе завъртял заедно с него.
— Има, да — натърти Дензър. — Сега ние сме зад него, ако думата „отзад“ изобщо подхожда в случая.
— Ти вече си Драконан — промълви Ериан. — Порталът съществува единствено чрез теб и връзката ти с Ша-Каан.
— О, ясно — изсумтя Хирад, макар че не проумя нищо.
— Има ли някакъв шанс и останалите да влезете? — показа се пак лицето на Незнайния. — Размърдайте се!
— Уил, ами Троун? — сети се Хирад. — Той ще дойде ли?
— То и аз трудничко се навивам да вляза — въздъхна жилавият дребосък, чиито сиви кичури напомняха за онова, което още го навестяваше в кошмарите. — Но ако му се иска да ме закриля, сигурно ще дойде. Май твоят дракон го плаши.
— Не само него — вметна Ериан.
— Да вървим, Гарвани, време е за среща с Великия Каан — подкани Хирад и добави: — Мечовете да останат в ножниците.
Все едно навлизаше в собствените си отчетливи спомени от деня, когато се хвърли слепешком подир Дензър в прохода на Ша-Каан.
Незнайния ги чакаше в края на късия коридор, не бе отворил вратата към предната зала. В по-голямото помещение имаше каменни скамейки до стените, подът бе настлан с плочи, а стените бяха изрисувани с джунгли и огън. Двойната врата, изпепелена тогава от дракона, бе заменена с нова, а в огнището под емблемата на Драконаните горяха големи цепеници.
Хирад пристъпи към емблемата, привлечен от изображението на остри нокти под драконова паст, бълваща пламъци. Това, което видя отдолу, го накара да изопне рамене — гербът на Гарваните с птичата глава и крило на червен фон изпъкваше гордо, макар и подчинен на по-големия символ. Той не би възразил срещу такова послание кой има старшинство в отношенията им.
— Виж ти, виж ти… — поклати глава Илкар, чиито зорки очи веднага видяха добавката към емблемата.
Хирад се усмихна.
— Щом един от нас участва, всички сме в играта.
— Откъде да минем, за да видим Ша-Каан? — обади се Ериан.
— Оттам — посочи надясно Хирад и тръгна пръв.
И тази двойна врата беше възстановена, златото по емблемата проблясваше в отблясъците от второто огнище отсреща и факлите по стените на преддверието.
Незнайния отвори и пред погледите им се откри залата на дракона с нейните огнища, гоблени, задух и Ша-Каан, отпуснал се на пода и протегнал шия към тях. Опашката беше извита покрай грамадното тяло. Драконът заговори на глас, за да го чуват всички.
— Приветствам те, Драконан Хирад. Приветствам ви, Гарвани.
Ша-Каан беше изумително голям. Хирад не си бе позволявал да признае докрай този факт след първата им среща. Сега разбираше защо — размерите на дракона вдъхваха ужас, но и да приеме, че звяр, достигащ сто и двадесет стъпки на дължина, го превъзхожда несравнимо по ум и знания… това си беше първата крачка към лудостта.
Сега го видя за пръв път като Драконан и взорът му се проясни. Не го потискаше могъщото тяло, защото съзираше духа в него. Долавяше мислите и страховете му. Знаеше и че Великият Каан е ранен.
Варваринът поведе отряда по каменните плочи към мократа пръст, върху която се възстановяваше Ша-Каан. Десет огнища бумтяха от три страни, въздухът беше наситен с влага. Отблизо Хирад забеляза, че шията на дракона е обгорена.
— Кажи ми какво да направя.
— По-късно ще се занимаваме с това… ако някой от нас оцелее. В Джулаца се надига страшна опасност. Вашите магове там са отприщили сила, която не са способни да овладеят, но се боя, че дори не съзнават това.