Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Хирад и Незнайния кимнаха. Уил се обърна към Троун, чиито вълчи очи се вторачиха в лицето му.
— Стой до мен през цялото време. Нито за миг не се отделяй!
Той извади късите си мечове от ножниците, мускулите на ръцете му потръпваха. Троун изръмжа гърлено.
— Сигурни ли сме, че ще нападнат? — попита Уил.
— Няма съмнение — отговори Ша-Каан с леко променен глас, докато насочваше прохода към Джулаца по следите и белезите, които научи от Елу-Каан. — Нашето присъствие ще внесе хаос в енергията им. Вашите души ще ги примамят неустоимо, ще отвлекат вниманието им. Арахите са вечно гладни за души, при тази съблазън ще забравят за дисциплината. — Дългата му шия се изви назад и той погледна Гарваните. — Още нещо. Очаквайте арахите да изскачат отвсякъде. Те не са обвързани от нашите закони. Могат да ви се стоварят отгоре, да нападнат отдолу. Докосването им е като огън, ухапването — като лед, а техните очи ще се опитват да изтръгнат душите ви. Удряйте силно и често. Не показвайте страх.
— Питам се каква ли е на цвят кръвта на демоните — проточи Хирад.
— Ето ти сгоден случай да видиш — обади се Дензър. — Вечно любопитен, а?
— Такъв съм си — ухили се варваринът. — Хайде, Гарвани. Велики Каан, чакаме твоя знак.
— Превъзходно. Започнете заклинанието веднага.
Драконът пак обърна главата си напред. Проходът се раздруса. Хирад пое движението с колене и се задържа. Извади меча си. Зад него маговете седнаха, опрели гърбовете си. Не можеха да си позволят да ги разсее случайно падане.
Илкар откри, че не го плаши сливането на три различни направления в магията. Всъщност още от първия принудителен досег със съзнанието на Дензър, за да излекуват Хирад в хамбара при древната къща на Септерн, тази идея го привличаше. Знаеше, че и Дензър е настроен така.
Когато тримата допряха гърбове и се настроиха към спектъра на маната, Илкар видя потоците в трите цвята на Дордовер, Ксетеск и Джулаца — оранжево, тъмносиньо и жълто, които се усукаха над главите им досущ като върви във въже и станаха по-здрави.
Общият поток се виеше, търсеше изход, а тримата отметнаха глави назад, за да се докосват, и се хванаха за ръце. Кръгът беше завършен. Ериан знаеше най-много за структурите, ограничаващи маната, и пое заклинанието.
— Магията е една, маговете са еднакви — промълви тя. — Ще изрека словата, но всички ще поддържаме формата. Засега запазете своите цветове и оформете страни на триъгълник. После създайте от него пирамида — добави тя приглушено.
Илкар усещаше как проходът се тресе, но се съсредоточи в бавно въртящата се пирамида. Ериан я закрепи преди да продължат.
— Разделете и насочете навън вашите страни, нека върхът се разруши. — Пирамидата се преля в шестоъгълник. — Създайте огледален двойник, основите да се слеят.
Формата беше сравнително проста, двете пирамиди вече се въртяха в противоположни посоки. Илкар се досети какво ще последва и ще ги затрудни. Ериан потвърди догадката му.
— Така… Сега имаме нужда от шипове в краищата, всеки ще се върти обратно на пирамидата под него, която ще има шестоъгълна основа. Страните с цветовете на Школите ще се редуват, за да скрепят здраво формата и да принудят маната да протича отвън. Пирамидите не бива да спират въртенето си, докато създаваме шиповете.
Тя млъкна, а въздухът около Илкар сякаш забръмча от обединените им усилия.
От маговете отрано се искаше да развиват способността едновременно да поддържат формата и да я досътворяват, но обучението беше дълго. Илкар не се съмняваше, че и тримата са овладели докрай умението, този път обаче залогът беше голям — ако въртенето на пирамидите спре, мощта на заклинанието ще се стовари обратно върху маговете. Предполагаше, че ще пострадат жестоко — може би загуба на памет или слепота, може би дори смърт.
Страните от пирамидите, които се падаха на Дензър, изникнаха почти незабавно.
— При мен е устойчиво.
Илкар се почуди за миг как ли е повлиял Крадеца на зората върху тъмния маг. Тази бързина му се струваше немислима. Даде му ориентир, към който да нагласи своите страни.
Представи си лек ветрец — знаеше, че това ще поддържа въртенето. Извлече мана с мисловно усилие и напев, създадените от него страни паснаха точно и заеха местата си миг-два след като и Ериан сътвори своите. Сега пирамидите имаха и шипове, въртящи се в противоположна посока на тяхната. Можеха да завършат заклинанието.
— Великолепно — отсъди Ериан без никаква изненада. Знаеше, че и тримата са изкусни магове. — Двете половини трябва да са съвършени огледални образи, скоростта на въртене да съвпада. Направете ги по-плоски, разширете основите… Точно така. Разширете и основите на шиповете. Задръжте. Готови сме за разполагане на щита.