Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— При мен е устойчиво — отново потвърди Дензър.
— И при мен — добави Илкар.
Над тях формата от мана се въртеше като два огромни шлема, увенчани с шипове.
— Дон анвар енуит — занарежда Ериан и кодираните слова на Дордовер заискриха във формата, прокараха бледо оранжеви нишки в жълтото и синьото. — Еарт джен хот.
Тя освободи ръцете си от пръстите на Илкар и Дензър и ги разпери над главата си.
— Разполагам щита.
Формата се разшири, сякаш в нея се устреми въздух под огромно налягане, Едната половина покри Гарваните и Ша-Каан, другата беше под тях, за да забавя и пречи на демоните, пожелали да ги нападнат отдолу.
— Лие фалет — тихо изрече Илкар и формата се оцвети в прозрачно зелено.
Тримата магове отпуснаха глави към гърдите си. Заклинанието бе извършено. Отрядът на Гарваните и драконът вдишваха въздух, в който нямаше и следа от мана. Уж не беше различен, но маговете на секундата усетиха как Студената камера изсмуква запасите им. Нямаше да издържат дълго.
Не беше нужно Хирад да казва на Ша-Каан, че заклинанието е готово. Тежък трус разлюля прохода, по гоблените на стените плъзнаха вълни, дървата и въглищата в огнищата се разместиха и изхвърчаха облаци искри. Хирад залитна, Уил тупна на колене, защото се спъна в масивния хълбок на Троун. А вълкът нададе уплашен вой — усещаше още невидимата опасност.
— Дръжте се, Гарвани — насърчи ги Незнайния, който не бе помръднал.
Потропваше с върха на меча по каменните плочи и познатият звън проясняваше умовете.
Вдигна се прахоляк от втори трус, последван от протяжен тътен в каменния зид на коридора.
— Въдете готови — напомни Ша-Каан.
Хирад и Незнайния се спогледаха. В очите на огромния воин се мярна напрежение, каквото варваринът не бе забелязвал досега, но решимостта надделяваше и прогонваше съмненията. Незнайния разбираше твърде добре какво означава демони да поробят душата ти. След като си я върна, нямаше никакво намерение да я загуби отново.
Гарваните се потопиха в Покрова и душите им привлякоха като тръбен зов всички демони наоколо.
ГЛАВА 22
Съветът на Джулаца се бе подредил около свещта от мана насред Сърцето. Стояха е протегнати встрани ръце. Бучащата мана на демоните се плискаше около тях, разкъсваше структурите за задържане, които се опитваха да изградят, и ги принуждаваше да хабят своите запаси от мана, за да не допуснат отваряне на портала към измерението на демоните.
Заклинанието за обгръщане и премахване на Покрова започна достатъчно спокойно. Скоро сътвориха и разположиха формата, която приличаше малко на корона и щеше да затвори Покрова и да разпръсне енергията му обратно в измерението на демоните. Но в мига, когато я съединиха, демоните нападнаха ц ударни вълни от чиста мана навсякъде из Покрова.
Докато се напрягаше отчаяно да съхрани ясния си ум и остатъците от короната, Варас благодареше на боговете, че всички в Съвета са изключителни майстори на магията. По-слаби и неопитни магове щяха тутакси да загубят контрол и да бъдат разпилени, а съзнанията им — увредени от мощта на демоните. Все пак Ендор и Кордолан се поддадаха за малко и на останалите се падна тежкият труд да поддържат короната, докато двамата се опомнят.
Но освен благодарност, елфът изпитваше и страх — колкото и да бяха силни в магията, нямаше да устоят още дълго, а беше прекалено късно да се откажат. Демони крепяха творението от мана, което определяше границите на Покрова, затова искаха човешка душа за услугата си. Но при разпръскването му контролът принадлежеше отново на Джулаца.
Същността на творението се променяше. И поне на теория точно в този миг демоните можеха да наложат волята си и да удавят Балея в такъв потоп от мана, че да угасят живота във всяка твар по света. Маговете отдавна знаеха, че това е възможно, но демоните никога не бяха имали свой източник на енергия, за да превърнат опасността в истинска заплаха. До днес.
Най-остра беше тревогата му от това, че демоните знаеха точно кога да нанесат удара си. Значи разбираха как се изгражда магията на Джулаца несравнимо по-добре, отколкото си бе въобразявал. А вероятно успяваха и да разгадаят оставените от заклинанията следи в маната и можеха да се противопоставят на всичко, което Съветът замисля, едва ли не преди маговете да са го сторили.
Короната беше уязвимата част от структурата, а да я загубят беше пагубно.
— Керела, трябва да изградим пак формата. Короната губи очертания. Така не можем да затворим портала.