Мрак по пладне

Само Троун го нямаше. Русият великан се бе отдалечил безшумно, щом скочи от своя дракон. Хирад си бе помислил, че ще е добре да остане сам за малко.

Войниците от Балея се развикаха стъписани, сочеха към съсипания бивак на западняците. Хирад се вторачи натам.

— Оставете го на мира! — извика властно. — Няма да ви стори зло.

Троун дотича при него, Хирад приклекна и го погали по главата.

— Какво си направил, по дяволите?!

Вълкът го гледаше сериозно, очите с жълти точици бяха влажни. Подуши въздуха и изръмжа дружелюбно. Сърцето на Хирад се сви от този звук.

— Троун, не знам дали ще ме разбереш… — започна дрезгаво, забравил всичко друго наоколо. — Ти винаги ще принадлежиш към Гарваните. И ние винаги ще те помним. Желая ти сполука, каквото и да срещнеш по пътя си. И дано душата ти намери покой.

Ръката на Илкар се опря в рамото му, но елфът остана безмълвен.

Троун пристъпи напред, близна лицето на Хирад и бавно се отдалечи.