Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж изгледа мъжа изпод свъсени вежди. Каквато и да беше Мориса Хачър, за едно бе права — този дребосък беше по-отвратителен и от канален плъх. Не можеше да остави Ани на произвола му, без поне да се опита да й помогне.
— Дали бихте ми позволил да наема вашата слугиня за известно време, господин Майърс?
Изумлението на Самюъл Майърс бе повече от очевидно. Той намести очилата върху огромния си нос и впери поглед в Гейдж с подозрителна усмивка.
— Какво, господин Торнтън? Мигар една не ви стига, че искате и втора в леглото си?
Ако целта му беше да раздразни своя посетител, със сигурност успя да я постигне. Гейдж отвърна на злобния му, нагъл поглед с каменно изражение, но почувства как кръвта му кипва, а в гърдите му се надига вълна от враждебност. Единственото, което знаеше за събеседника си, бе, че е дребен търговец на дрехи, който се прави на джентълмен, докато Майърс явно бе чул предостатъчно слухове за него и би трябвало да смята Гейдж Торнтън за опасен човек, защото тъкмо такъв го изкарваха хорските езици. Без съмнение негодникът стискаше в грижливо скритата зад гърба си дясна ръка зареден за стрелба пистолет — иначе едва ли щеше да се държи толкова дръзко и самонадеяно, особено ако вярваше на мълвата за избухливия нрав на майстора на мебели.
— Съпругата на един от моите работници може да пометне всеки момент — отвърна Гейдж с добре овладян тон. Трябваше да внимава — не заради пистолета, а заради опасението, че ако прояви враждебност към този мерзавец, може да унищожи шансовете си да помогне на приятелката на Шимейн. — Ани казва, че би могла да бъде от помощ на госпожа Тейт. Ако й позволите да дойде с мен, с удоволствие ще ви платя за времето, в което няма да можете да я използвате. Не се знае кога ще се върне доктор Ферис, а никой от семейство Тейт няма представа какво да прави.
— Бихте могъл да заведете там и собствената си слугиня, господин Торнтън — подметна Майърс със саркастична усмивка. — Освен, разбира се, ако не можете да издържите да е далеч от вас толкова дълго време. Тя е дяволски хубава за ирландска кучка. Чудя се дали изглежда толкова добре и в леглото.
— Използвате думата „кучка“ прекалено свободно, господин Майърс. Освен това си позволявате да обиждат една дама — студено каза Гейдж, макар вътрешно да кипеше от толкова силна ярост, че се наложи да замълчи за момент, за да възвърне самообладанието си, преди да продължи: — Момичето вече е там и прави каквото може, но тя няма достатъчно опит и едва ли е способна да стори кой знае какво за госпожа Тейт.
Самюъл Майърс беше човек, винаги готов да изкара някоя и друга пара, а едва ли имаше по-лесен начин от това да остави слугинята си да му спечели една добра сума.
— Откъде да знам, че ще ми върнете Ани?
Гейдж разбра, че ще трябва да предложи щедра гаранция, ако иска негодникът въобще да се заинтересува от сделката.
— Ако желаете, ще ви оставя депозит, равен на сумата, която сте платил за нея. Трябва само да ми покажете някакво доказателство за размера на тази сума и да ми дадете разписка, че ще ми върнете депозита, когато доведа Ани обратно.
— Дадох за нея петнадесет лири — каза Майърс и се ухили. — Но вие ще трябва да ми платите пет, за да я наемете.
— Пет лири! По дяволите, човече! Не я наемам за година!
— Или пет лири, или нищо — вдигна рамене търговецът и добави ехидно: — Работата, която изпълнява Ани при мен, е много важна и трябва да получа компенсация за забавянето, което ще ми причини отсъствието й.
Гейдж знаеше, че Майърс нарочно си придава важност, но реши, че е безсмислено да спори и вместо това предпочете да постави допълнителни условия.
— След като ще ви дам пет лири, очаквам Ани да остане при мен поне две седмици.
Търговецът се усмихна предвзето.
— Предполагам, че ще успея някак да се справя без нея за толкова време, но ви предупреждавам, че ако не ми я върнете, цялата сума остава за мен.
— Точно така, цялата — измърмори недоволно Гейдж. Този човек беше истински изнудвач. — Но настоявам да получа разписка, за да не ви хрумне да ме обвините, че съм ви откраднал слугинята.
— Ще си получите разписката — самодоволно отвърна Майърс. — Но Ани ще тръгне от тук с дрехите, с които дойде от кораба.
Гейдж вдигна учудено вежди. Роклята на слугинята бе ужасно износена и той нямаше представа защо един търговец на дрехи би могъл да държи толкова на подобен парцал.