Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Тук съм, за да се подчинявам, милорд.
— Всички претенции към тази титла оставих в Англия — рязко каза Гейдж.
Тя объркано сбърчи чело.
— Наистина ли има лорд Торнтън?
— Да, баща ми — Уилям Торнтън, граф Торнхедж. — Той сви рамене небрежно. — Не звучи толкова внушително, колкото „маркиз“, но тук, в колониите, титлите и без това не означават нищо… поне за повечето хора.
Гейдж посочи пейката зад гърба й и й кимна да седне, след което зае мястото срещу нея. Веднъж й бе разказал историята на Стария Едноушко, за да я накара да се отпусне, а тази сутрин реши да пробва същото с разказ за злополучния опит на Слай Тъкър да избяга от една пчела, докато разтоварвал дърва от каруцата.
— Слай скочи от каруцата като подгонен от див звяр, но обувката му се закачи в една дупка на ръба й и той полетя напред като гюлле и се просна на земята. Носът му успя да остане здрав, но беше толкова насинен и одран, че всеки, който го видеше, прихваше да се смее. Слай поначало е благ човек, но присмехът и подигравките по повод на злощастния инцидент здравата го бяха ядосали. Дълго след това той постоянно мърмореше, че било по-добре да остави пчелата да го ужили, отколкото да весели хората с подутия си като патладжан нос.
Без да усети, Шимейн бе започнала да се смее на забавната история. Тя вдигна поглед и видя, че господарят й я наблюдава усмихнато с грейнали, топли очи, доволен, че е успял да превъзмогне смущението й. Шимейн признателно наведе глава.
— Благодаря ви, господин Торнтън.
Той се престори, че не схваща.
— Какво съм направил?
— Мисля, че много добре знаете — каза тя. — Бях дяволски разстроена заради онова, което се случи снощи, но вие ме накарахте да се смея и да забравя за момент този ужасен епизод.
Гейдж насмешливо наклони глава на една страна.
— Че какво толкова ужасно намираш в него?
Въпросът му я свари неподготвена. Как можеше да му обясни всички онези чувства, които я бяха обзели, когато съзна, че я е хванал да го съзерцава? Тя не успя да издържи на втренчения му поглед и отклони очи, но все пак му отговори:
— Това, че може да сте ме помислил за твърде дръзка, господин Торнтън.
Той вдигна рамене.
— Ти си просто едно невинно момиче, което иска да научи нещо повече за мъжете. За една неопитна девица е съвсем естествено да бъде любопитна.
— Изглежда, че знаете доста за жените, господин Торнтън — подкачи го тя.
Устните му трепнаха развеселено, а в очите му проблясва предизвикателен пламък.
— Със сигурност много повече, отколкото знаете вие за мъжете, госпожице О’Хърн.
Шимейн го зяпна стреснато. Нямаше как обаче да отрече твърдението му.
— Да — въздъхна тя накрая, като сведе поглед към чинията си. — Доста неща имам да уча за тях.
Гейдж се усмихна на себе си. Не можеше да си представи по-голямо удоволствие от това тъкмо той да й бъде наставник в тази област.
Още не бяха приключили със закуската, когато Рамзи Тейт почука на задния вход и надникна вътре, за да попита:
— Може ли да вляза?
— Да, Рамзи, влизай — покани го Гейдж и му направи място на пейката до себе си. Нямаше как да не забележи тъмните кръгове около очите на приятеля си, но реши да не любопитства и попита само: — Ял ли си нещо?
— Нищо, което да изглежда толкова вкусно, честно казано — отвърна Рамзи с печална усмивка, но щом видя, че Шимейн става да донесе още една чиния, протегна ръка, за да я спре. — Не, госпожице, по-добре недейте. Закуската, дето я изядох, ми е заседнала в корема като тежка буца. Наготвих я сам и още съжалявам, че въобще я кусах.
— Днес идваш много по-рано от обичайното — каза Гейдж. — Случило ли се е нещо?
— Моята госпожа е зле — мрачно отвърна Рамзи. — Безпокоя се за нея и ми се щеше днес да остана в къщи. Може да й потрябвам за нещо.
На лицето на Гейдж се изписа загрижено изражение.
— Върви си у дома и остани там колкото дни е необходимо. Можем ли ние да помогнем с нещо?
— Ами… не съм много по готвенето. Ако можете да изпратите малко ядене за Кели и за най-малкото ми момче, Роби, ще съм ви много благодарен. Аз ще мина с каквото успея да сготвя сам, но не мисля, че е редно да карам Кели да търпи повече страдания от тия, дето вече я мъчат. По-големите ми синове отидоха да работят при чичо си за през лятото, тъй че в момента у дома сме само ние тримата.
Гейдж не искаше да ангажира Шимейн с тази работа, още повече, че не беше сигурен дали болестта на Кели не е заразна. Щом трябваше да се носи храна, щеше да я занесе той, а пък после щеше да се постарае да стои настрана от прислужницата и от сина си.