Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Копринената мекота на гласа й го изпълни със сладостна възбуда, но Гейдж не искаше да се поддава на магията й и да се размеква. Нямаше намерение да задържа Ани при себе си и Шимейн не биваше да храни напразни надежди.
— Длъжен съм да ти кажа, Шимейн, че щом Рамзи и Кели престанат да имат нужда от Ани, ще трябва да я продам, за да си върна парите, които дадох за нея. Тя няма да дойде да живее тук.
— Знам това, господин Торнтън — увери го тихо Шимейн. — Но съм убедена, че възнамерявате да й намерите много по-добър господар от господин Майърс. Вярно, че ви познавам отскоро, но вече съм сигурна, че вие сте много достоен човек. Кълна се, че в момента не се сещам за друг, който да ме възхищава толкова.
Гейдж трепна, но веднага си каза, че не бива да влага в думите й повече, отколкото бе имала предвид. Глаголът „възхищава“ можеше да означава хиляди неща, при това все приятни, но щеше да е глупаво от негова страна да си въобразява бог знае какво. Все още беше неин господар, а тя — негова слугиня.
Не знаейки какво да каже, той тръгна бързо към вратата, защото усещаше, че ако остане в къщата още миг, ще се изкуши да подхване разговор, който изисква доста време, а в момента не разполагаше с такова.
— По-добре да отида в работилницата и да видя какво са свършили хората ми в мое отсъствие.
Шимейн остана изумена от припряното му излизане, но го отдаде на нетърпението му да се върне към своята работа и си припомни, че собствените й задачи за сутринта бяха останали недовършени и че е време да се захване с тях. След като подреди къщата, тя нагорещи ютията на огъня и започна да глади. Изпитваше странно удоволствие да полага грижи за дрехите на господаря си, особено за по-хубавите, и непрекъснато си представяше колко красив би изглеждал Гейдж Торнтън в добре изгладени бели ризи, вместо в измачканите ризи от домашно тъкано платно, които носеше. Разбира се, още по-добре би било, ако към тях се прибавеха и един хубав смокинг и чифт елегантни панталони, но тя и за миг не се съмняваше, че не дрехите щяха да украсяват човека, а тъкмо обратно. Представяше си как танцува менует с него, както бе правила толкова пъти с Морис. Във въображението й нейният господар беше не само учтив и внимателен кавалер, но и изкусен и грациозен танцьор, достоен да се мери с Морис, който владееше до съвършенство всички светски умения. Всеки път, щом Гейдж се приближеше до нея, в погледа му тя съзираше обещание, което я караше да тръпне в очакване.
Но това е само илюзия, предупредително си каза Шимейн. А действителността рядко се оказваше толкова привлекателна, колкото фантазиите. В опит да пренасочи мислите си към нещо по-безопасно, тя реши вместо на мечти да се отдаде на спомена за една от прекрасните вечери, които бяха прекарали двамата с Морис в салона на бащиния й дом. Ето го и нейният годеник — със същата висока фигура, същата черна коса и същата пленителна усмивка като тези на господаря й, само че вместо топлия кехлибарено кафяв поглед на Гейдж, в лицето й се взират черни и блестящи като абанос очи. Устните на Морис имат естествен червен цвят и когато свежда глава към нея, се разтварят с копнеж, за да получат нейната целувка.
Внезапно обаче нещо във виденията й се обърка. Лицето, наведено съвсем близо до нейното, беше придобило бронзов загар, а устните, които се впиваха в нейните с разтапяща страст, бяха устните на Гейдж Торнтън. През тялото й премина вълна на сладостно опиянение, която донесе със себе си някакъв странен, неудържим копнеж. В гърдите й пламна пожар, не по-малко опустошителен от оня, който се бе разразил неотдавна, когато Гейдж неволно ги бе докоснал, обяснявайки й как да държи правилно пушката.
Шимейн вдигна механично треперещата си ръка и изтри потта, избила по изчервеното й лице. Беше потресена от реакцията си. Винаги бе гледала на себе си като на непристъпна крепост на целомъдрието и добродетелността, но сега тази заблуда беше рухнала напълно. Ако някога бе успявала да запази самообладанието и здравия си разум въпреки всички опити на Морис да я убеди, че да са годеници е все едно да са женени, съвсем не беше сигурна, че би могла да прояви подобно хладнокръвие, ако Гейдж Торнтън решеше да пожелае услугите й със същата настоятелност. Тя си припомни допира на слабините му до тялото й по време на урока по стрелба и почувства как бузите й отново пламват и не й достига въздух. В паметта й нахлу друг, още по-ярък спомен — споменът за голото му, мъжествено тяло, окъпано в лунна светлина, — който възпламени цялото й същество. Това вече я шокира напълно. След като само някакви си спомени можеха да предизвикат у нея такава възбуда, очевидно далеч не беше толкова здравомислеща и силна, колкото бе смятала.