Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Освен, разбира се — продължи Майърс, — ако не искате да платите и за роклята.
Гейдж отхвърли предложението с презрителна усмивка.
— Можете да си задържите роклята, господин Майърс. Сигурен съм, че съм виждал по-хубави в коша за парцали на госпожа Тейт.
Няколко минути по-късно той се качи отново в каруцата си и потегли към дома на Рамзи Тейт, придружаван от Ани, която се бе преоблякла в роклята от плаването. Дрехата беше окъсана, но поне бе изпрана.
Гейдж знаеше, че Шимейн ще се зарадва, като види приятелката си. Самият той обаче трябваше сериозно да помисли и да намери начин да покрие загубите си, защото и през ум не му минаваше да връща Ани в дома на грубиян като Самюъл Майърс. Нямаше и как да я задържи при себе си, защото Шимейн му бе напълно достатъчна и не искаше повече жени в къщата си. Колкото до Рамзи Тейт и съпругата му, те имаха нужда от Ани в момента, но нямаше да могат да си позволят да я купят за постоянно, тъй като спестяваха почти всеки фартинг за обучението на синовете си. Засега Гейдж не бе способен да измисли никакъв друг вариант, но се надяваше, че все ще му хрумне нещо преди да са изтекли двете седмици, за които бе наел Ани.
В това време Ани се въртеше неспокойно до него.
— Оставихте ли на доктора бележка, та да знае къде да дойде, като се върне?
— Погрижих се за това, докато ти се преобличаше.
— А сложихте ли я така, че да я намери веднага щом се прибере?
— Да.
— На някое сигурно място, където господин Майърс не може да я открие?
— Пъхнах бележката под вратата на дома му, а тя беше заключена — отговори Гейдж, раздразнен от безкрайните й въпроси.
— Ами ако не погледне надолу? Докторът не е в първа младост. Каза, че ще направи четирийсет и пет другия петък. — За Ани, която бе едва двадесетгодишна, човек на подобна възраст очевидно беше с единия крак в гроба.
— Ани, престани да се безпокоиш — нетърпеливо каза Гейдж. — Изнервяш и мен с всички тези въпроси.
— Простете, господин Торнтън — разкаяно промърмори тя. — Само исках да съм сигурна, че докторът ще дойде, защото не е хубаво приятелите ви да се осланят само на мене. Зная някои неща за раждането на бебета, за успокояване на треска и за лекуване на рани, ама все си мисля, че ще е по-добре да дойде по-учен човек.
— Учена или не, ти ще прекараш известно време при Кели, за да се грижиш за нея, и не можеш да разчиташ, че лекарят ще бъде под ръка, когато има най-голяма нужда от него. Рамзи Тейт работи за мен. Освен това ми е приятел и аз държа да направиш всичко, което е по силите ти за неговата съпруга, да бдиш над нея и — ако е възможно — да спасиш бебето и. Семейството означава много за Рамзи. Разбираш ли ме?
— Да, господарю — тихо отвърна Ани.
— Те имат малък син, за който ще требва да се грижиш, докато Кели се изправи на крака — продължи той, като я погледна косо.
Внезапното въодушевление, която я обхвана, му показа, че Ани вече копнее да работи при семейство Тейт.
— О, с радост ще гледам малкия — каза тя с щастлива въздишка.
Щом пристигнаха в дома на Рамзи, Гейдж влезе в къщата да потърси прислужницата си и я откри да приготвя храна за обяд в кухнята. Той отиде до огнището, където Шимейн тъкмо бе коленичила, за да сложи самун хляб в желязната пещ.
— Доведох със себе си една жена, която ще остане да помага тук за известно време, така че ти и Анди можете да се върнете с мен у дома.
— Господин Тейт настоя да приготвя обяд за всички — каза тя, като затвори вратата на пещта и се изправи. — Беше категоричен, че трябва да останете да обядвате с него.
— Можем да останем, след като толкова държи на това — кимна Гейдж.
Шимейн се усмихна нежно.
— Сигурна съм, че вашето присъствие ще му помогне да се разсее, господин Торнтън. Откакто заминахте, той не може да си намери място. Отказа да легне да поспи, макар че му казах, че Кели се чувства по-добре. В момента цепи дърва в задния двор, само и само да се намира на работа и да не се измъчва от тревожни мисли. Може би ако поговорите с него преди да си тръгнем, ще му помогнете да се съвземе.
— Ще направя каквото мога, Шимейн — отвърна той. — Междувременно защо не поканиш жената в спалнята и не я представиш на Кели?
Тя го погледна объркано, защото нямаше представа как би могла да представи на някого човек, когото сама не познава. Но когато Гейдж отстъпи встрани, за да даде път на жената, която бе довел, Шимейн нададе радостен вик и се хвърли в разтворените обятия на приятелката си.
— О, Ани! Толкова се тревожех за теб! — възкликна тя просълзена, като прегърна с обич дребната жена. Сетне обаче отстъпи назад, за да я огледа, и щастливото изражение на лицето й помръкна. Пръстите й нежно докоснаха подутото лице на Ани. — Господарят ти ли го направи или просто си се блъснала в някое дърво?