Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Ани махна пренебрежително с ръка.
— Остави сега лицето ми, милейди. Дай само да те погледам! — Тя обгърна тънката й фигура с поглед, после улови ръцете й в своите и се засмя доволно. — Изглеждаш чудесно! Просто чудесно!
— Ела в спалнята да се запознаеш с Кели — каза Шимейн, като я хвана за ръка. — А после ще ми разкажеш как се озова тук.
— О, ще ти кажа още сега. Нямаше да съм тук, ако твоят господар не беше дал двайсет лири за мен.
Шимейн се закова на място и бавно се извърна към приятелката си.
— Какво говориш, Ани? Нима господин Торнтън те е купил?
— Не точно — обясни Ани. — Плати пет лири, за да ме вземе под наем, тъй да се каже, ама ако не ме върне навреме, ще обеднее с двайсет лири. — Тя поклати глава, все още неспособна да повярва, че някой е могъл да похарчи толкова пари. — Твоят господин Торнтън трябва да е богат.
— Не е богат, Ани, просто е много, много прекрасен — отвърна Шимейн с радостна усмивка.
Доктор Колби Ферис — висок, сивокос мъж с изпито и вечно обрасло с неколкодневна брада лице — пристигна още докато обядваха. Ани, която очевидно беше взела присърце новите си задължения, посрещна лекаря с леген топла вода и чиста кърпа, за да измие и подсуши ръцете си, преди да влезе в стаята на болната.
— Майка ми казваше, че не е редно една акушерка да ходи от родилка на родилка без да си мие ръцете. Това значело, че не уважаваш достатъчно клетите жени.
Високият лекар изгледа строго дребната женица.
— Млада госпожице, знаете ли колко бебета са дошли на този свят благодарение на мен?
Ани вдигна ръце на кръста си и упорито настоя на своето.
— Сигурно повече, отколкото мога да преброя, но какво лошо има в това да си измиете ръцете, с които сте пипал някой болник, или даже мъртвец… или… — Тя затърси друг подходящ аргумент и накрая махна с ръка към прозореца, откъдето се виждаше коня, с който бе пристигнал докторът. — Или пък оная смрадлива кранта?
В първия момент доктор Ферис изглеждаше слисан от нахалството на младата жена, но след кратко колебание потърка замислено брадичката си и избухна в смях за всеобщо облекчение на останалите присъстващи, които напрегнато бяха проследили цялата сцена.
— Нищо няма да ми стане, ако си измия ръцете. А какво ще кажеш за краката ми? Ще им хвърлиш ли един поглед?
Ани механично сведе очи и сепнато затули устата си с длан при вида на прашните му ботуши, проумяла, че е станала жертва на чувството му за хумор. Като наклони глава назад, за да срещне погледа му, тя го дари с широка усмивка, която придаде известен чар на грозноватото й лице.
— Засега ми стига да ги забършете с един парцал, обаче ви съветвам занапред да внимавате, защото всеки път, щом дойдете, ще ви посрещам на прага… поне през тия една-две седмици.
Докторът вдигна вежди, сякаш се бе засегнал от заплахата, но следващият му въпрос нямаше нищо общо с нея.
— Ами онова магаре, Майърс? Нима ще ти позволи да останеш тук, без да вдигне скандал?
Думите му изненадаха Ани.
— Ако искате да знаете, дойдох тук, понеже той ме пусна, тъй че не си мислете, че съм офейкала от господаря. Господин Торнтън може да ви покаже документ.
— Сигурно господин Торнтън се е бръкнал доста надълбоко, за да те измъкне от лапите на този звяр. Майърс никога не се е славил като щедър човек.
— О, бръкна се, и още как — съгласи се Ани и посочи с палец през рамо към своя благодетел. — Господин Торнтън трябваше да му даде двайсет лири — пет за да ме наеме и петнайсет за всеки случай, ако взема, че не се върна.
— И казваш, че Майърс наистина е подписал разписка?
Тя кимна объркано. Нямаше представа защо лекарят е толкова потресен от новината.
— Да, господарю.
Колби Ферис погледна Гейдж.
— Тогава ви съветвам да пазите добре разписката, сър, защото на Майърс не може да се разчита. Той ще се опита да ви измами… или да ви изкара крадец.
— Не познавам много добре този човек, но ми направи много лошо впечатление — призна Гейдж. — Можете да сте сигурен, че ще бъда внимателен.
Лекарят вдигна ръка към лицето на Ани.
— Предполагам сте наясно, че Майърс ще продължи да я бие, ако му я върнете.
— Имате ли някаква идея какво друго бих могъл да направя? — попита Гейдж с надеждата да намери разрешение на проблема си и кимна леко към Шимейн, която миеше лицето на Андрю в далечния край на масата. — Вече си имам прислужница, а в къщата ми няма място за още една.
Ферис поглади замислено брадата си.
— Виждал съм момичето да работи в дома на Майърс и знам какво може. — Той изсумтя. — Говоря за работа, която Майърс би трябвало да върши сам, вместо да товари с нея една толкова слаба жена.